Има ли полова дискриминация при заплащането на труда у нас?

Голяма част от жените в България попадат категорията на нископлатени работници и служители в страната. Наред с това, трудът на жените, полаган извън работата им по трудово правоотношение, често остава недооценен.

Едва ли има съмнение, че работа, свързан със семейството и домакинството, не се отчита като положен труд, за който следва да се получава заплащане. В същото време дейности в дома като чистене, готвене, грижа за децата, грижа за възрастни, пране и др., водят до допълнително физическо и психическо натоварване и изтощение, защото реално работния ден продължава много повече от нормалните за това осем часа дневно, което несъмнено се отразява на работоспособността и качеството на произвежданата продукция.

Не са малко и случаите, в които поради изключително тежките и продължителни ангажименти към дома и семейството, жените по-често от мъжете работят на непълно работно време, надомно или в други нетипични форми на заетост, което пък от своя страна води до по-ниски нива на заплащане за тях.

Това са само малка част от причините, заради които статистически жените получават по-ниско заплащане от мъжете. Кои са другите фактори, които се отразяват на тези факти и кои са начините за тяхното преодоляване, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право. 

Данните от изследванията на пазарa на труда сочат, че заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високоплатени икономически дейности, а заетостта на жените преобладава в две от трите най-нископлатени икономически дейности. Това означава, че не във всяко предприятие жените и мъжете получават различно възнаграждение за полагания от тях еднакъв труд.

Въпреки че примерите за подобни явления не са рядкост, все пак основната причина за различно заплащане между половете е, че голяма част от нископлатените работни места са заети предимно от работнички и служителки.

Пример за това са работните места в сферата на здравните грижи, услугите, хотелиерство и ресторантьорство, културата, науката и др. За още по-голяма конкретика нека просто да разгледаме някои професии – касиер, камериерка, медицинска сестра, работник в кухня, сервитьор и др., които професии са доминирани от женския пол. 

Един от основните проблеми за наличието на разликата в заплащането дори и между работниците и служителите на една и съща длъжност, в едно и също предприятие, дори без различие в пола им, е изискването на работодателите всеки, започващ работа при тях, да подпише в трудовия си договор клауза за конфиденциалност на трудовото си възнаграждение. По този начин никой няма право да разкрива нивото на своята заплата и реално работодателите чрез този привидно законен на пръв поглед начин, успяват индивидуално да договарят различни заплащания на отделните работници и служители. Нещо по-вече – по този начин могат да се уговорят по-ниски заплащания на длъжности, за които се изисква по-висока квалификация и умения от други по-нискоквалифицирани работни места.

Всички тези натрупвания относно разликата в заплащането между мъжете и жените и неефективното търсене на решения по тези проблеми води до феминизиране на бедността и от пропуснати ползи от неефективното използване на трудовия потенциал. С други думи, освен в личен и семеен план на работничките и служителките, тези проблеми се отразяват на потенциала на отделните предприятия и на икономиката на страната като цяло.

Едно от най ефективните решения на този проблем е незабавното приемане на Директивата за прозрачност на заплащането, която дава възможност на работещите жени да получат нова оценка на стойността на своя труд. Незабавното увеличение на минималната работна заплата в България също би намалило разликата в заплащането на жените и мъжете. Припомням, че у нас данните показват, че мъжете получават заплащане с около 14 на сто повече, отколкото жените. Разликата в заплащането в България съвпада с данните за Европейския съюз.