"По оценка на експертите вече 70 процента от територията на страната ни е разорана. Борбата сега е за останалите 30 процента. Нашата цел е да ги опазим. В момента страната ни в състояние на рецесия печели по 1 млрд. лева годишно от културен туризъм, а имаме потенциал да направим тази печалба пет пъти по-голяма. 

Иманярството у нас обаче е с прекалено голям мащаб. Освен професионалистите и дилърите, които са средното ниво, има и много голям процент от хора, които просто се прехранват с това", каза още д-р Ножаров.

Той обясни, че във Видинския край например една изкопана антична монета се продава за 10 лева. Най-често това става в магазина за хранителни стоки, където хората си купуват хляб с намереното. 

От своя страна пък магазинерът я продава за повече пари на местния дилър, той я предава на следващото ниво. Основният път на ценностите бил към близките до нас Германия и Австрия, където антиките лесно се сдобивали с документи. 

След това те се озовавали в Щатите, Канада, Япония и дори Русия, където богати колекционери ги купували. Така една монета, която е била изтъргувана за един хляб и две кисели млека, се озовава в някоя частна колекция срещу няколко хиляди евро.

Наскоро България подписа меморандум със САЩ, според който департаментът по вътрешна сигурност на страната ще ни връща всяка наша антика, за която вносителят няма специално разрешение от българското правителство. През юни пък ДАНС успя да върне у нас над 3600 антични предмета, заловени на търг в италианския град Верона.

"Друг проблем, който срещаме, е, че голяма част от международния трафик на ценности минава през България, тъй като в съседните ни страни законите са много строги за този вид престъпления. Освен това ние сме третата страна по богатство на антики в Европа след Италия и Гърция и това е привлекателно за хората от сивия сектор", каза Ножаров.

Според статистиката пък годишно в България има по един осъден на затвор иманяр, което пък допълнително стимулира този вид престъпления.