Съгласно Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. (чл. 4, ал. 1) обект на преброяването бяха само българските граждани, живеещи постоянно в България, т.е. на практика преброяването не обхвана всички български граждани.
Преброяването на населението е единственият начин да се установи каква част от регистрираните лица живеят към определен момент в дадено населено място.
Избирателните списъци за националния референдум съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (чл. 8, ал. 2), във връзка с Изборния кодекс (чл.40, ал.1 и чл. 52, ал. 4), се съставят от общинските администрации, в които се води регистър на населението и се отпечатват въз основа на Националния регистър на населението - Национална база данни "Население".
Списъците включват всички български граждани, отговарящи на изискванията за избиратели, независимо от местопребиваването им (в страната или чужбина).
Националният регистър на населението се поддържа от ГД ГРАО съгласно Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Съгласно Закона за гражданската регистрация, в регистъра на населението се вписват всички български граждани, независимо от местопребиваването им (в Република България или в чужбина), като гражданската регистрация на физическите лица в България се основава на актовете за тяхното гражданско състояние (чл.2, ал.1 от ЗГР), т.е. зад всеки запис на лице в регистъра стои официален писмен документ с доказателствена сила.
От гореизложеното е видно, че разликите в целите и методите при преброяването (това е анкетния метод) и при гражданската регистрация (вписване срещу документ) предполагат и разлика в данните, отчитани с различните методики.
Преброяването на населението няма релация с избирателните списъци, тъй като същите не се съставят на базата на данни от преброяването, а въз основа на регистъра на населението.
"Мъртва душа" според твърденията на Движение "България на гражданите" би се оказало например лице (български гражданин), живеещо или работещо повече от една година в САЩ например. Поради това то не е пребивавало на територията на Република България към момента на преброяването. В този случай лицето не е отчетено от НСИ като жител на страната, но това е български гражданин със законови избирателни права. Следва адекватният въпрос: трябва ли този човек да бъде изваден от списъците, защото някои политически организации го квалифицират като "мъртва душа" и така да бъде лишен от избирателни права?
Такива са живеещите в чужбина около 2 милиона наши сънародници, необхванати от последното преброяване на населението. В голямата си част това са лица със законови избирателни права, включени в избирателните списъци, съгласно правилата на Изборния кодекс, осигуряващ право на глас на всички български граждани, отговарящи на чл. 3, ал. 1 (независимо от това дали пребиват в страната или чужбина).
Тези причини ни дават основание да считаме изнесената в медиите информация за "мъртви души" в избирателните списъци за некоректна.