"Идеята, когато възстановявахме този празник, е най-после българите да разберат, че всичко зависи от тях, т.е. да поемат отговорността за своето самоуправление, за своите цели - да управляват сами живота си", каза историкът проф. Милко Палангурски пред
BG Оn Аir от старата столица Велико Търново.
"Аз съм един от инициаторите на дискусията. Ние, историците, си свършихме работата преди две години с научна конференция, в която участие взеха всички преподаватели по Нова българска история и всички катедри, които изследват новата история. Вече е въпрос на политици и обществено мнение какво ще правим. Въпросът е какво празнуваме. То е свързано с днешния празник. Ако празнуваме националния празник възстановяването на българския васалитет, да не забравяме кога е настъпил за първи път. Васалитетът на българската държава е от 1371 г. при битката при Черномен. Искаме да празнуваме национален празник възстановяването на един статус на непълен суверенитет през 1879 г. Нашите прадеди 25 години се стремят да бъдем независима държава", обясни проф. Палангурски.
"Руският император изпада в потрес, че някой друг се е обявил за цар. Макар че исторически първите български царе са далеч преди руските. Тази приемственост търсят нашите политици. Държавите възникват и изчезват", уточни още историкът.
"Тези празници са измислени във време, когато са се формирали нациите. Всички над 160 държави, които съм проверил, празнуват своя национален ден в случай на национална независимост, начало на революции или пълен суверенитет. Единствената държава, която празнува своя васалитет, е България (б.р. - Професорът визира 3 март). Става въпрос за нашето самочувствие като нация - ние правили ли сме нещо или не сме.
"Всички балкански държави са се появили след поредната война с Османската империя. Никой не празнува тъази война, всеки празнува своята независимост и ли нач. Дори Априлското въстание не се почита. Това показва, че прекланянето на българкия елит към други държави е важно и по-ценно - то им носиупование и власт", настоя проф. Палангурски.