Историк: Цар-Симеоновата градина в Пловдив е била построена за много кратко време върху мюсюлмански гробища

Всичко за Цар Симеоновата градина в Пловдив, в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с историка Видин Сукарев.

Каква е историята на Цар Симеоновата градина в Пловдив, откога съществува тя?

Историята е вече доста богата, защото всъщност пловдивчани се радват на тази градина повече от 130 години. Нейното начало е през 1891-1892 г., когато започват работите по направата на земеделско-промишленото изложение. И от тогава тя е част от градското пространство. Интересното е, че е направена много бързо, с изключително добра организация, която според мен, дори и със сегашните машини и технологии, не знам дали за такова кратко време би могъл да се направи парк в Пловдив и то с присадени големи дървета. Знаете разбира се, кои са основните участници в това мероприятие. Озеленяването е дело на известният архитект-озеленител Люсиен Шевалас, който е почетен и със съответния паметник в градината.

А какво е било първоначално това място, където сега е градината?

Някога тези пространства, тези територии са били мюсюлмански гробища. В миналото е имало много по-голям процент мюсюлманско население, отколкото християнско. Говорим за вековете от XV нататък - XVI, XVII до към втората половина, края на XVIII век, когато постепенно започва отново да се увеличава по естествен механичен прираст християнското население.

По времето на Освобождението в Пловдив има доста територии, които са покрити с мюсюлмански надгробия и реално не са се използвали за нищо, тъй като мюсюлманското население постепенно е намаляло, особено след Руско-турската война и е започнало да се изселва.

И е било редно да се направи нещо с тези земи. Още в първите месеци след Освобождението е даден подобен пример с т.нар. Дондукова или Градска градина, която временното руско управление създава точно на мястото на други такива гробища, т.нар. “средни гробища" на турски Орта мезар.

И до ден-днешен това име е познато, въпреки че малко хора имат представа какво означава и основно се употребява по отношение на банята, която е в окаяно състояние сега. Както и да е. Но всъщност турските гробища, на които е направена Симеоновата градина се нарича "Шихидлик", което означава, че може би назад във времето там са погребвани някакви герои, защото "шихид" на турски точно това означава, може би някакви проявили се ветерани в завоевателните войни на Османската империя. Не съм го проучвал специално този въпрос, но името ми е правило впечатление. От там нататък градината е създадена, структурирана, покрай павилионите за изложението, които постепенно са демонтирани до началото на ХХ век и градината се превръща в едно от най-централните и привлекателни места.

Постепенно градът се разраства и в тази посока трябва да кажем, че към времето, когато е направена, тя е по-скоро крайградски парк, нещо от рода, както е сега Парк “Отдих и култура". Но постепенно тя е заобиколена от сгради, от жилищни квартали.

И става център.

Да, така се превръща в централна. Градината дълго време, точно по модела на Западна и Централна Европа, е била оградена с ограда и се е заключвала вечерно време. Като тази ограда все още е видима в южната част, само че видими са само каменните основи от зидовете, металната ограда отдавна е демонтирана, това е през първите месеци след 9 септември 1944 г., а може би и малко по-рано става,  доколкото си спомням. Но тогава окончателно е финализирано, били са бедни времена тогава, на общината са й трябвали средства и желязото е употребено за други цели.

Друго, което е интересно за тази градина, е че през 20-те и особено през 30-те години в нея са разположени множество паметници на видни българи, част от националния и местен пантеон, които и до ден-днешен могат да се видят. Също така езерото, разбира се, езерото е от самото начало. За съжаление, по една или друга причина езерото няма някогашният автентичен вид на истинско езеро, каквото е било по времето на захранване на градината. То е захранено с вода, след като през 1891 г. е направен водопровода, но и там в близост е имало мочурливи места, където са се събирали води от околните хълмове.

Изобщо, нататък, в тези крайградски зони между Бунарджика и Сахат тепе, се е събирала доста вода, която се е задържала и се е заблатявала. И постепенно, с нарастването на града тези територии са пресушени и усвоени. Постепенно обаче до 1974 г., когато се правят едни планове за тържествено отбелязване на 30-годишнината от 9 септември 1944 г., който тогава е основният празник на тогавашния режим, в тази връзка езерото е реконструирано, покрито е с мраморни плочи, но за съжаление се загубва водата. Тогава всъщност се създават т.нар. “Пеещи фонтани" и това също се превръща в една от местните атракции. И преди може би десетина години езерото придоби сегашният си вид, който също е хубав и свързан по някакъв начин с градината, с градската среда. Но аз лично бих предпочел, ако може да изглежда по автентичния начин, което разбира се, вероятно вече  би било по-трудно.

Да, а за наименованието, откъде идва името "Цар Симеонова градина"?

Всъщност, то си произлиза от името на българския владетел цар Симеон. Така че, нали разбирате, това име, въпреки, че този владетел не, че по някакъв начин е бил забраняван, но може би връзката с неговия съименник, последният български цар, след 9 септември, особено след обявяването на Народната република, това име беше променено и градината носеше името Парк на свободата. След време се завърна отново старото име, когато започнаха политическите трансформации и демократизацията. Също така друго интересно, което може да се каже в тази връзка е, че доста хора разговорно наричат Цар Симеоновата градина "Градската градина", въпреки че това не е правилно. "Градската градина" е Дондуковата градина, градината, която е в Орта мезар.

Всъщност на мястото, където е сега Цар Симеоновата градина е било и първото земеделско-промишлено изложение?

Да, да, ами то на практика е първото, можем да кажем и последното в този смисъл.

С известна ирония и шега го казвам, разбира се. Изложението е много интересен акт, който демонстрира както развиващата се българска икономика, да заяви съществуването на България на картата на  цивилизованите държави и народи. Освен това, по онова време са много популярни такива изложения национални, международни, световни.

Точно горе-долу по същото време Алеко Константинов посещава световното изложение в Чикаго, което описва и до ден-днешен, това е един от най-хубавите български пътеписи, който се появява естествено след това пътуване. Въобще, било е въпрос на престиж индустриалци, производители и всякакви други, занимаващи се с различни видове дейности хора, да се явяват на изложения. И идеята е точно тази, покрай възприемането на европейската, на западната култура, отхвърлянето на ориентализма и свързаните с него културни традиции и начин на живот, да се организира и такова изложение в България, тоест, земеделско-промишлено.

Тъй като по онова време земеделието е на първо място,  България е преди всичко земеделска страна, но трябва да се заяви и развитието на промишленост. Изложението е в Пловдив не случайно. Първоначално идеята е то да е в Русе, имало е идеи да има две изложения. Но бързо става ясно, че по силите ни е по-скоро да се организира едно. И Пловдив е предпочетен, защото по онова време българският княз, изобщо българската държава има нужда от дипломатически пробив. Трябва да се има предвид, че княз Федрдинанд тогава не е признат все още от великите сили, включително от Османската империя.

Пловдив все още се е водил столица на Източна Румелия, тоест Съединението е проведено де факто, но де юре Източна Румелия е съществувала в международния правен и дипломатически режим. И поради тази причина такава международна проява е била важна. Не случайно княз Фердинанд е и покровител на изложението, както е известно има много свидетелства в тази връзка, има запазени артефакти, медальони, наградни знаци. Така че това изложение наистина е важно да се знае защо е направено тук и всъщност в последствие, върху тази традиция стъпва и панаира, станал по-късно Международен. Но реално връзката е по-скоро историческа, отколкото пряка като функционалност. Много важно тези, които сме изкушени от местната история, да познаваме подобни детайли.