Историк: Пикът на българския национализъм е трудно да се търси

Наличието на фашистки настроения се дължи на това, че общественият разговор се потиска и съществуват играчи, които продължават да обръщат подобни идеологии, теми, и зарядите, които те носят, в своя полза. Това каза в предаването "Денят на фокус" на Радио "Фокус" историкът Димитър Атанасов от Института за етнология и фолклористика към БАН.

"Виждаме и в България това популистическо поле, свързано с националистическо говорене и употреба на културната травма, която почва още от XVIII век в България, роди доста политически лидери", допълни той.

"Пикът на българския национализъм е трудно да се търси - разказа още историкът Димитър Атанасов - но неговата обществена видимост начева някъде от 60-те години на XIX век, когато училищната мрежа е имала време да създаде едно поколение, хора, които вече са българи, в тази версия, когато вече подлежи на мобилизация срещу Османската империя. На тия хора им е обяснено, че е по-ценно да са българи отколкото османски поданици. Това е механиката на национализма през XIX век“, уточни историкът

Национализмът е общият обединяващ знаменател на крайните десни идеологии, смята Димитър Атанасов: "Ако разсъждаваме чисто исторически, фашизмът се появява в момент, в който той удовлетворява определени обществени нужди. Т.е. той пуска корени в онези общества, които се чувстват онеправдани от мирните договори след Първата световна война. И това, което сплотява хората срещу тази историческа несправедливост е националното, т.е. не бяха спазени правата на етническо и национално самоопределение. Това на Балканите е особено видимо“. Според него това е историческото начало на появата на тези идеологии, които се базират на дълбоката травма от несправедливостта, "срещу която можем да се борим заедно. Това заедно има една утвърдена опция, и тя се нарича нация.“

"След Втората световна война Европа осъзнава чудовищността на случилото се и дава всичко от себе си, дори и победените, да се стигне до такъв консенсус, който удовлетворява всички страни. В този процес е участвала и науката – направени са меганаучни проекти, благодарение на които днес знаем как се работи с тази проблематика. На Балканите това не се случва. В България властта е завзета насилствено от БКП, и именно заради тази първоначална доза на насилие, заради репресиите през комунистическия режим, онова преди него придобива ореол на "златния век“. Това е основната разлика между Балканите и Европа – докато в Европа има обществено съзнание, че национализмът не е приемлив, докато в България подобен сговор изобщо липсва.“