Историк: Резултатите от 9-ти септември са съизмерими с унищожаването на Търновското царство

От фейсбук страница на историка д-р Александър Стоянов, който е и преподавател в НГДЕК.

На днешната дата се навършват 80 години от Третата национална катастрофа. Смея да твърдя че тя е и най-страшната от трите, тъй като последиците от първата са преодолени за 2 години, от Втората - за 20, а за Третата вероятно и 200 няма да ни стигнат.

Резултатите от 9-ти септември са съизмерими единствено с унищожаването на Търновското царство в периода 1393-1395 г - двете години от септември 44-та до септември 1946 г. са сходни по разрухата, причинена от окупацията на чуждите войски, хилядите избити първенци и интелектуалци, поруганите храмове, избитите свещеници, хората отвличани от домовете им.

България след Втората световна война не е разорена заради самата война, а заради последвалата я съветска окупация и напълно неадекватната и противоестествена икономическа и социална политика на БКП.

Цветът на нацията - офицери, учени, икономисти, юристи, банкери - хора, наследници на възрожденските традиции в образованието и икономиката, са ликвидирани с хиляди - избити, репресирани, интернирани.

Икономическите традиции и основите на модерна пазарна икономика, градени с мъка още от 1830-те години са заличени между 1945 и 1949 г. Българският народ е върнат век назад по отношение на създаването на адекватен икономически модел.

Традициите на селското стопанство - разнообразие от стоки, традиционни занаяти, естествено разпределение на промишлеността и земеделието - все неща, които са се градили от българите повече от век и половина, са заменени с държавна планова икономика, която строи нерентабилни заводи върху най-плодородните земи и произвежда не онова, което има смисъл, а онова, което е заповядано от съветските господари. За собствена инициатива, частна собственост и предприемчивост и дума не може да става.

България преживява много и тежки икономически моменти между 1878 и 1945 г. войни, Световната икономическа криза, репарационни дългове, бежански вълни, но България никога не фалира. В рамките на 45 години мирно комунистическо съществуване, тя фалира 3 пъти, а през 1996/7 година фалира още веднъж, пак благодарение на комунистите. Суверенната ни валута, за която днес соц-носталгиците циврят жално, беше загубена именно от любимите им другари и се наложи "гнилия капиталистически запад" да ни спасява и до ден днешен МВФ да крепи икономиката и валутата ни чрез Валутен борд.

Науката в България е съсипана. Учени на световно ниво са смазани и обезличени. На тяхно място се издигат псевдинтелектуалци, до вчера копали по нивите и пасли стада. Научните идеи за прогрес и свободно развитие са потъпкани от дивашките догми на марксистко-ленинските принципи. Всяка наченка на свободно мислене е угасена или трябва да бъде крита по мазета, тавани и тайници - колко ли ръкописа на повести, романи и научни трудове са били изгаряни от собствените им автори, за да не попаднат в ръцете на ДС? Никога няма да разберем. Вместо това науката се превръща в поприще за династично награждаване на прославилите се другари и техните отрочета. Ако не си "на някого" геният ти не струва и пукната копейка. Ако книгите и статиите ти не започват с цитати от Маркс, Енгелс и Ленин, значи си загубен.

Нормалните социални отношения между хората са поставени в сянката на постоянни доноси и страх, че всяка твоя дума може да се окаже фатална, прошепната или подочута в ухото на някое ченге. Иди обяснявай после че нямаш сестра...

На населението е създадено, наложено и вменявано усещането за изобилие чрез изкуствено поддържани цени, ликвидиране на достъпа до информация за останалия свят и фалшивото усещане за качество - всичко "комунистическо" е много хубаво, особено когато няма с какво да го сравниш. Тази лъжа вероятно най-лесно се е разбила за онези, ходили където и да е в чужбина, но хиляди прекарали целия си живот в НРБ и до днес вярват в нея.

Тоталитарния комунистически режим унищожи и нормалните политически възприятия на българите. Естествени принципи като "демокрация" и "социализъм" носят изключително негативна конотация в умовете на българите. Проблемът е, че благодарение на БКП и днешните й производни, българите всъщност никога не са виждали нито истински социализъм, нито истинска демокрация. Тоталитаризмът удобно остава забравено понятие, непознато за болшинството от българите.

Може би най-ужасяващият аспект на режима, настанил се като тумор върху националния ни организъм е, че той е жив и до днес в лицето на десетките свои метастази, обсебили икономиката и политиката на страната ни.

Няма значима партия в България, която по един или друг начин да не е наследник на БКП. Няма сектор в икономиката, в който пипалата на другарите да не пълзят алчно, подпомагани от мутрите-бизнесмени, които ЦК оформи и изкова в бурните седмици и месеци на 1989-1991 г. Трагедията е, че този полит-икономически паразит е така сраснат с приемника си, че вероятното му премахване ще доведе до колапс.

Въпреки това туморът трябва да се изреже. Грешките трябва да бъдат поправени, а отпадъците прочистени. Светлото бъдеще на България зависи единствено и само от българите. Наша трябва да бъде волята за законност, справедливост, прозрачна икономика и отговорни политици. Наша е отговорността институциите да работят, корупцията да е сведена до минимум, икономиката да върви и туризмът и земеделието да процъфтяват. Наша, също така, е и вината, че нито едно от тези неща все още не се е случило.