Историк: В България е имало концлагери, където са били избивани сръбски жени и деца

Сръбски историк обвини България в геноцид, депортация и изтребление на населението в Сърбия и българизация на Македония, предаде БГНЕС.

Тези обвинения бяха отправени в ефира на държавната телевизия РТС от сръбския историк Милован Пизари. Според него в България е имало концлагери подобно на нацистките където са били избивани сръбски жени и деца.

Българските окупационни власти в периода 1915 – 1918 г. са извършили геноцид срещу сръбското население в Източна и Южна Сърбия. Те са се опитали да го унищожат. По време на Първата световна война сръбски цивилни лица са били отведени в 22 български лагера, каза Пизари в сутрешната програма на РТС. Според него, единствената цел на подобна специална политика спрямо определени категории население е "побългаряването на Източна и Южна Сърбия и дори Македония“.

Пизари твърди, че най-големият му проблем е бил да подбере събраните материали, тъй като е имало много "документи и свидетелства, които да намерят мястото си в книга", издадена на италиански език от Архива на Войводина през 2019 г., а тази година и на сръбски.

"Занимавам се основно с престъпления срещу цивилни, извършени предимно от българските окупационни власти от 1915 до 1918 г. Когато говорим за престъпления, говорим за депортирането на десетки хиляди цивилни хора - жени и деца, в български лагери. Става дума за кланета на цивилни в напълно унищожени села, за специална политика към определени категории от населението, като единствената цел на тези политики е побългаряването на Източна и Южна Сърбия и дори Македония. Става въпрос за опит по някакъв начин да бъде унищожено сръбското население, което е живяло там“, твърди историкът.

Според Пизари, в подкрепа на твърденията му има множество документи и архивни материали в Сърбия, както и оригинални български документи, публикувани през 1915, 1916, 1917 г.

"Когато четете свидетелствата на жени или мъже, които са се завърнали от лагер в България, където са били две-три години, където хората около тях са умирали от глад, болести, по различни други причини, когато имате много такива свидетелства, е много е трудно да изберете няколко от тях, на базата на които да опишете условията на живот в този лагер“, посочва историкът, според когото не е имало никакъв проблем с противоречиви данни.

Той заяви, че е бил особено изненадан от въпроса за депортирането.

"Когато става въпрос за депортиране на цивилни, веднага правим връзка с Втората световна война. Тук обаче се вижда, че тази практика е съществувала и преди това, през Първата световна война. Важно е да се отбележи, че не става въпрос за войници - това винаги го е имало, говоря за цивилни. Цивилните, които са живели в къщите си, в един момент са взети от българските власти и са отведени в лагер, въпреки че е имало депортации от австро-унгарската окупационна зона. Вървели са или пеша, или са били натоварени във влакове, във вагони за добитък. Докато стигнат до Пловдив, София и така нататък, вече е имало мъртви, измирали са по пътя“, каза Пизари, като подчерта, че е открил данни за 22 такива лагера.

Фокусът на вниманието в неговите изследвания са престъпленията срещу ромите по време на Втората световна война, за които важат същите правила като за евреите.

"Ромите са били жертва на геноцид, т.е. на расово преследване. Те са избивани в Сърбия по време на германската окупация, в Независимата държава Хърватия и в цяла Европа, в Румъния, Германия и т.н.... Когато става въпрос за ромите, е много важно да се говори за периода преди Втората световна война, когато те стават жертва на сегрегацията на специални расови закони и специален контрол не само в нацистка Германия, но и в много държави като Швеция и Швейцария, където нацизъм не е имало и които днес смятаме за много цивилизовани“, каза историкът.

По отношение на фалшифицирането на историята, според Пизари, това по-често е ситуацията с Втората световна война, а вината за това е на историците.

"Ако говорим за тази част на света, случаят с Ясеновац е може би най-добрият пример. От една страна, в Хърватия има тенденция да се отрича съществуването на лагера или поне да се отрича, че огромен брой хора са били убити, а от друга страна има тенденция техният брой да се увеличава“, казва историкът.