На днешния ден през 1940 година е родено непослушното дете на социализма - Иван Славков - Батето, зет на Тодор Живков, създател на модерната българска телевизия, човекът, превърнал се в символ на Българския олимпийски комитет.
Иван Славков е спорна личност, но като че ли повечето от българите силно му симпатизират - той беше бонвиван и през социализма и след това, но беше и човекът, без който по онова време трудно биха се случили много неща в обществения ни живот.
Някои ще кажат - да, но е имал протекциите на Тато, бил е сред соцелита. Това със сигурност е вярно, както е вярно и че много други са били като него "богопомазани" по онова време, но не са оставили следа като неговата.
Иван Славков е роден в семейството на специалиста по вътрешни болести Борис Славков. Завършва специалност "Двигатели с вътрешно горене" във ВМЕИ, София.Спортува водна топка като студент в отбора на "Септември", после е състезател в ЦСКА и "Академик" (София), играе в националния отбор (1959 – 1964).
През 1966 г., едва на 25-годишна възраст, остава вдовец, след като първата му съпруга, стюардесата Светла Маринова, загива при катастрофата на самолет "Ил-18Б" на авиокомпания ТАБСО край Братислава, пътувал по линията София-Прага. От 1967 до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на вестник "Труд" и в "Работническо дело". Според някои, Славков е бил "офицер на прикритие" (майор), към Първо главно управление на Държавна сигурност.
През 1968 година Иван Славков сключва брак с Людмила Живкова – дъщерята на дългогодишния ръководител на тоталитарния комунистически режим Тодор Живков, след което прави бърза кариера и от 1972 до 1982 година е генерален директор на Българската телевизия. През май 1971 година се ражда синът им Тодор Славков.
По мнение на негови колеги, периодът от 1971 г. до 1982 г., когато е генерален директор на БНТ, е "златен" за обществената телевизия. Славков успява да прокара нови идеи за нов, съвременен тип предавания в електронната медия, както и да открие втори канал на телевизията.
След смъртта на Людмила Живкова през 1981 година, Тодор Живков рязко прекъсва отношенията си с Иван Славков, към когото и преди това се отнася с неодобрение, заради разпуснатия му начин на живот. Славков напуска Резиденция "Бояна", където живее дотогава, и се установява със сина си в апартамента си в центъра на София.
В края на 1970-те години Батето е ръководител в ПФК "Левски", София.
От 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК). През 1987 г. става пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК). В разни периоди е бил член на комисии на МОК – за радио и телевизия, за нови източници на финансиране, по олимпийска солидарност, апартейд и олимпизъм. Заместник-председател е на Организационния комитет на кандидатурите на София за домакин на зимни олимпийски игри – през 1992 и 1994 г.
През 1995 г. е избран за председател на Българския футболен съюз. Преизбран е на този пост през май 2001 г., същата година е преизбран и за председател на БОК. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет (Укр), и доктор хонорис кауза на Националната спортна академия.
Новото време след 1989 му донася куп главоболия, като включително е съден за злоупотреби през комунизма и за незаконно притежаване на оръжие.
В края на 2000 г. Иван Славков е оневинен от съда по дело, заведено срещу него през 1990 г. Той е проверяван за злоупотреби, извършени по време на режима на Тодор Живков, за незаконно притежавано имущество и оръжие.
Следствените органи проверяват и за злоупотреби със сметките на Българския олимпийски комитет. Съдебният процес продължава 5 години.
Според оценките на световните медии през юли 2001 г., по време на конгреса на Международната футболна асоциация в Буенос Айрес Иван Славков изиграва ключова роля в акцията по преизбирането на президента на ФИФА Сеп Блатер.
Тогава Славков прочита официална резолюция, приета от делегатите, с която се изразява безрезервната подкрепа за Блатер в спора му с представителите на европейските футболни федерации и президента на УЕФА Ленарт Йохансон.
На 17 октомври 2003 г. Славков е предложен за орден "Стара планина", първа степен. Повод за отличието е 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет и приносът му за развитието на физическата култура и спорта. Предложението идва от спортния министър Васил Иванов-Лучано.
Указът на президента за награждаване е издаден на 23 октомври. През февруари 2004 г. Славков е преизбран за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина.
През април 2004 г. президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да представлява ФИФА на Генералната асамблея на Асоциацията на Летните олимпийски международни федерации.
През 2004 г. Иван Славков е заснет от скрита камера на телевизия Би Би Си заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел "Радисън", по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания "Ню Лондон Венчърс" за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г.
Записът е излъчен на 4 август, 21:00 ч. английско време по предаването на BBC "Панорама", във филма "Да купиш Игрите".
На 7 август президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина.
На 29 септември Иван Славков е изслушан от Комисията по етика към МОК. На 26 ноември 2004 г. Изпълкомът на МОК препоръчва изхвърлянето на Иван Славков, което е одобрено единодушно от всичките му 15 члена.
На 7 юли 2005 г. на Сесията на МОК в Сингапур, Иван Славков е изключен от Международния олимпийски комитет, след тайно гласуване, при което за изключването му гласуват 84 от членовете, 12 - против и 5 - въздържали се.
Иван Славков си отива от този свят след усложнения от пневмония, на 1-ви май 2011 година.
Каквото е да се говори за Батето, той си остава любимец на много българи. На българки - също.
Дали и доколко е бил виновен по "олимпийската афера", дали е било така, или е било постановка, не е много ясно. Времето е единственият съдник. Остават спомените от оригиналното му чувство за хумор и пиперливия му език, повод за анекдоти до ден днешен.
Ето някои от незабравимите реплики на Батето:- Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство – нали баща й е от Правец.
- Признавам, че футболът ни е в нокдаун, но пък държавата ни е в нокаут.
(След загубата на националния ни отбор по футбол от Чехия с 0:6, 2001 г.)
-Вие що си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав "Винпром" имате с ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите!
(Към футболистите на Поморие)
-Канят ме за президент на Левски, защото знаят, че само аз мога да ги направя шампиони. Ама още обмислям, защото и ЦСКА ме искат.“
-Ще ревизирам основно живота на съдиите. Ако разбера, че вземат рушвети, ще им наредя незабавно да почват да делят с мен, щото ще ги навра в миша дупка. Както може съдебната система да търпи съдии, които по 10 години да не решат по едно кокошкарско дело и да останат недосегаеми, така и аз ще дам на моите футболни съдии имунитет. Да лапат колкото искат рушвети, а аз няма да ги закачам, стига да делят с мен.
-В "Левски" и без това са само куци коне.
-На мен на този турнир тук най ми харесаха стюардесите.
-Уволнявам феновете!
(Питат го дали ще сменя националния селекционер Пламен Марков)
-Този човек – Вуцов, не може да бъде отстранен от футбола. Каквото реша, това ще правя. Не е той препъникамъкът в българския футбол.
-Какво висше има в нашето първенство, че да се нарича Висша лига?!
-Вижте какъв финал само! Имаше бой, голове, жълти и червени картони, дузпа.
(След финала за Купата на България Левски – ЦСКА 2:1, 2005 г.)
-Писна ми от конгреси! Няма за какво да се събираме пак. Знаете, че когато има конгреси, обикновено ги печеля.
-Искам в Брестник кебапчетата да растат по лозята. Говорил съм и със земеделския, и с финансовия министър да лобират пред Бойко Борисов да слее Свети Валентин и Трифон Зарезан. Така от всеки салкъм ще растат и по две кебапчета.
-Като стана президент, парламентът ще се състои само от мен и още един. Няма да харчим пари. Ще бъде само един стол и той ще бъде с дистанционно управление.
-Обяснявам на чужденците, че в България "луда крава" няма. Те ме питат как така няма. Викам: Ми няма. В България останаха шест крави и аз ги знам поименно.
-И напишете утре, кандидатирам се за кмет на София. Да, за София, а не Софиянски. Ще разруша всичко. Бакърджиев бутна мавзолея, аз ще разруша всичко. Ще оставя само едно поле и една къща.
-Не ми говорете за САЩ! Такава държава за мен не съществува. Аз закрих САЩ, те вече са само военен полигон и производствено предприятие.
-Повече няма да стъпя в САЩ. Те са едно предприятие, а не държава. Пък и ми се ходи там толкова, колкото на американския посланик в село Лиляче. Нека дойде тук да ме интервюира, няма да му искам виза.
(След като Консулската служба на САЩ в София отказа да даде виза на Иван Славков, защото той не пожела да се яви на интервю.)
-Срещу фашистите ми е било най-трудно, просто защото не съм се засичал с тях.
-Единственото място, където нещата не куцат, е футболният съюз. Някои футболисти куцат, но не и БФС.
-Аз съм участвал само в три мача в уреждането. Но вие трябва да ги следите тия работи, бе! Какви уредени мачове? Гледайте какъв хубав резултат – 4:4. А?
(На въпрос дали има много уредени мачове у нас.)
-Ами, така е! Да ви кажа честно, по-добре че ще ги преведат по сметката на строителната компания, защото, ако ги преведат по наша сметка, нито пари ще има, нито сграда!
(На въпрос за това, че УЕФА ще преведе пари за нова сграда на БФС директно в сметката на строителната фирма.)
-Аз съм щастлив! Заминавам, а жена ми остава в България.
-Най-голямата ми гордост е, че и тази година изтърпях жена си. Това малко ли е?
-Аз съм доволен от всичко в живота си. Включително и от това, че лежах в затвора.
-Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма.
В краткото видео може да видите спомените на сина на Иван Славков - Тодор Славков за баща му.