Всички познават актрисата Ивана Папазова от образа й на любяща майка и домакиня в сериала на bTV "Скъпи наследници". Наричат любовта им с Николай Станчев закъсняла, но и най-голямата. Събира ги изкуството и тази среща променя животите им до лятото на 2021 година. Часове след рождения си ден на Николай Станчев, той почива. Как минават дните на актрисата след загубата на любимия мъж, в какво намира своята доза щастие и откъде черпи сили да продължи напред?
"Николай не можеше без театър и кино. Животът го принуди да е и бизнесмен, и актьор, трябваше да си изхранва семейството си. Заради любовта преборих тъгата. Любовта е това, което ме води", споделя Папазова пред Радина Червенова в "Преди обед".
"Първата ми среща с Ники е много интересна. Беше преди 23 години. Той тръгва от Пловдив за София, за да посети представление на свой близък приятел. Гумата на колата обаче му се разваля. Тръгва да я лепи, но изхвърча лепило в окото му и трябва, разбира се, да отиде на лекар. Той му казва, че не може да продължи към София, защото много ще го боли. Ники настоява да му се сложи обезболяващи. И така на премиерата на въпросното представление той е с черни очила. Там се запознахме. Аз също бях с черни очила. Викам си: "Този пък поне от възпитание да си беше свалил очилата." Той ми отвърна: "Аз просто потънах в очите зад твоите очила".
"Ухажваше ме няколко месеца. Допълвахме се. Той бе много уравновесен човек. С него много си говорехме на всякакви теми. Беше много спретнат, много прибран. Живеехме много хубаво, прекрасно. Oбичахме да ходим много в Родопите, затова си купихме и къща в Мостово"
"И сега си говоря с него. Разказвам му всичко, което ми се случва. Съветвал ме е за всички мои трепети в работата. Аз го съветвах да не се ядосва за неговите неща. Той много се притесняваше за бизнеса си (б.р. - Станчев има бизнес с петролни продукти)" и му казвах, че винаги може да се върне в театъра. Чувствам, че винаги е с мен."
"Последният му рожден ден беше на вилата. Дойдоха най-близките ни хора, Беше прекрасно. Децата му подариха от любимите пури. Няколко часа, след това ние се прибрахме. През нощта се събуди и каза, че е повръщал."
"Аз изненадващо бях много спокойна. Просто седнахме на тераса и си говорихме. Казах му да отиде на лекар и да се види какво му е. Той не каза: "Много ми е лошо! Помогни ми!" Искаше да си измери температурата. Станах да отида да взема термометъра. С периферното зрение видях как той сяда на табуретката, отпуска се и си накланя главата. Отидох, хванах го, за да не падне. Започнах да му правя дишане уста в уста. Дойдоха медиците, направиха каквото можаха хората. Но Ники си отиде."
"Първият ми етап бе шок. Всичко трябваше да се направи, както трябва. Трябва да се направи поклонение, каквото той заслужава. След това идва осъзнаването, че го няма и чисто човешкият егоизъм, че не може да докосваш някого. Аз знам, че животът не свършва със смъртта, че има други измерение, че можеш да бъдеш с човека, с когото си бил щастлив. Знам, че и той сега е до мен".
На 40-ия ден от смъртта на Николай Станчев Ивана Папазова губ и баща си.
"Може би сега двамата са заедно и ме гледат."