© Plovdiv24.bg

Основните фактори, които влияят върху нарастването на издръжката на живот, са новите акцизи върху природния газ за стопански нужди, поскъпването на петрола в световен мащаб, увеличението на цената на природния газ и разбира се, цените на хранителните стоки, които също бележат значителен ръст от 2,6% през първото тримесечие. Притеснителното е, че едно от сериозните пера в домакинските бюджети - за осветление, отопление, енергия, са нараснали със 7% на годишна база. Бензин, моторни и смазочни маса - 9,1% само за тримесечието. При бензина това е 12,7% само за 3 месеца, дизеловото гориво - със 7,2%. Всичко това са разходи, които са второто по значимост перо след хранителните стоки в домакинските бюджети. Това е притеснителното, защото в условия на криза имаме такава сравнително висока инфлация и то цени на стоки и услуги, които касаят средните и дори и бедните българи. Ако погледнем в годишен разрез - през 2011 г. в следствие точно на тези неблагоприятни тенденции, общият доход на едно лице от домакинство е спаднал в реален израз с 0,9% спрямо 2010 г., средната пенсия е намалила покупателната си способност с 3,1%, минималната пенсия - с 4%. 

Единствено минималната работна заплата запазва покупателната си способност и то благодарение на увеличението от 1 септември миналата година. При средната работна заплата имаме нарастване от 4,4%, но тук отбелязваме структурния ефект, който влияе, т.е. свиването на заетостта, излизането предимно на неквалифицирана работна сила от заетост, което изкуствено повишава средната работна заплата, посочи Томев. 

Има тенденция на спад в промишленото производство. Спада също инвестиционната активност с 2,6%. И износът бележи негативна тенденция. Наблюдава се и продължаващ спад в потреблението - нови 6,4% е намаляло потреблението през февруари. Не е нормално при спадащо потребление да се повишават цените, категоричен е Томев.

За 17-и пореден месец се отчита нарастване на депозитите, но не се знае кой и какви суми притежава. По данни на "Галъп", процентът на хората, които са спестявали, е спаднал от 14% през 2010 г. на 7% в началото на 2012 г. От второто тримесечие на 2010 г. е постоянна тенденцията разходите на домакинствата да са по-големи от приходите. Тези данни показват, че се задълбочава неравенството и поляризацията в доходи и спестяванията на населението, коментира той и добави:

Тази политика на рестрикции, която се прилага вече 3 години и която е безпрецедентна по своя обхват и продължителност, е погрешна и задълбочава проблемите. Крайно време е да се премине към друг метод на стимулиране на икономиката и това е вътрешното търсене. Настояваме за повишаване на всички доходи най-малко с 10%. За тези 3 години натрупаната инфлация е от порядъка на 9,7%. Спрямо минималната работна заплата ще предложим тя да се определя по механизъм в коридор между 50% от средната работна заплата в страната и долният праг да бъде нетния размер да бъде над линията на бедност. Новият размер на минималната работна заплата през следващата година трябва да бъде от порядъка на 300-350 лева. Ние със сигурност ще настояваме за 330 лева нова минимална работна заплата от 2013 г.

Следващите 3 месеца и тези до края на годината са решаващи от гледна точка на това да се подготвим за излизане от кризата, смята още Томев.

Източник: БНР