“Единствената нова тенденция, която вече оценяваме като трайна и устойчива, е динамичното преразпределение на бившия син електорат между основните два аспекта – СДС и ДСБ. Оттам могат да дойдат големите изненади на предстоящите избори”. Това заяви социологът Юрий Асланов пред
Focus news.
Според Асланов тази изненада се дължи и на характерологичните особености на лидера на Демократи за силна България Иван Костов и това е трайно проявена тенденция. “Разбира се, повече му помагат действията на СДС, отколкото неговите собствени, но очевидно има такава динамика. При него наблюдаваме и т.нар. скрит вот. Защо? – защото гласът за Иван Костов продължава да се смята за непрестижен и в анкетни ситуации много хора от т.нар. седесари крият действителното си намерение, че ще гласуват всъщност за него”, каза още Асланов. Той припомни, че до този момент е наблюдаван ефектът на скрития вот в два периода – в едни беше плод на страх, а в други – плод на традиционното конспиративно съзнание, което по-възрастното поколение избиратели на БСП изповядва. “Сега за първи път го наблюдаваме тук”, посочи Асланов.
Другата нова тенденция е стабилизация на електората на НДСВ. Според него тя също не идва от страна на богати или доволни от живота си хора, а идва също доста емоционално като набавяне на допълнително самочувствие от страна на хора, които в продължение на четири години бяха подигривани, унижавани и карани да крият, че се гласували за НДСВ. “Сега те искат да покажат, че това все пак не е било грешка и така се появиха тези 14-15 % стабилни поддръжници на НДСВ, които, повтарям, не са богати хора, а са по-скоро хора, които смятат, че гласът им не е отишъл напразно”, уточни Асланов.
Той каза още: “Никоя агенция не изключва хипотезата БСП да вземе абсолютно мнозинство в следващия парламент, в това число и аз”. Така състезанието за първото място се води между две политически сили –едната, която смята, че е във възход, защото може да измие образа от миналото си, това е БСП, и втората политическа сила - НДСВ, чиито привърженици могат да измият собствения си образ от близкото минало. “В този смисъл никой друг не може да се намеси в борбата за първото място, защото тази мотивация е доста силна”, категоричен е социологът.