Известен наш доцент: Не съм видял респираторна инфекция, която да се разпространява през лятото

Коронавирусът у нас вероятно ще изчезне със затоплянето на времето, ако няма много заразени и висок пик на болестта. Прогнозата направи началникът на катедра "Инфекциозни болести" във ВМА полк. доц. д-р Георги Попов в студиото на "Здравей, България".

"Не бих казал, че се намираме в пика на заболеваемостта от коронавирус. Той няма да изглежда като един връх, а ще бъде платообразен. Предполагам, че към края на април - началото на май ще настъпи този обрат в развитието на инфекцията", допълни той. 

Според него е възможно да има втора вълна на COVID-19 при следващо застудяване на времето през есента или зимата, но той смята, че броят на болните ще спадне с повишаването на температурите.

"В моя 30-годишен опит не съм видял респираторна инфекция, която да се разпространява през летния сезон. Това са варицела, морбили, грип. Те циркулират през цялата година. Свиват се през лятото и се появяват зимата. Много подобен модел очакваме и с този - да изчезне май месец и дай боже да не се появява", обясни доц. Попов.

"Ако се стигне до пик на заболяването, след това ще има дълга опашка. Спадът на заболеваемостта не е една обратна синусоида на качването. Ще слизаме доста плавно до свършване на тази инфекция. Епидемията, като опашка, ще се проточи много по-дълго от 13 май", смята началникът на катедра "Инфекциозни болести" във ВМА.

По думите му всички болни над 75 години трябва да се лекуват в болници. "Когато започна епидемията в Ухан и аз си казах защо ще се затвори света от един грип. Сега, мога да кажа, че е изключително тежко. Тежко е за хора със заболявания. Изяжда със зъби белия дроб", каза той. 

Доц. Попов посочи, че предпазните маски имат своята роля в предотвратяването на пандемията. Коронавирусът е респираторно заболяване, чието разпространение могат да предотвратят не само маските, но и дезинфекцията на повърхностите.

Той коментира и доколко адекватно е лечението с хидроксихлорохин и проучванията на Щатите, които определят медикамента като неефективен.

"Лечението на коронавирусните инфекции е комплексно, ние натрупахме значителен опит около тази инфекция. Започнахме с първия вариант на този антималариен препарат – хлорохинфосфат, който има значително повече странични ефекти. След това включихме хидроксихлорохина. Наблюденията ни също са противоречиви. В ранните стадии на заболяването, когато имаме индикации, че ще протече тежко, използването на хидроксихлорохин е много удачно. В напредналите стадии, или когато болният постъпи късно за лечение, мога да кажа, че почти няма ефект", разясни доц. д-р Георги Попов.