Съгласно действащата нормативна уредба количеството топлинна енергия за топла вода се определя по изчислителен път по формула в Наредбата, въз основа на показанията на общ водомер в абонатната станция. Неточното определяне на топлинната енергия за топла вода води до некоректно разпределение на разходите за тази топлинна енергия между отделните потребители в сградата.

КЗК установи, че съществува техническа възможност за точно измерване на тази топлинна енергия чрез допълнителен топломер/и, монтирани в абонатната станция. При наличието на техническа възможност, измерването с уред на топлинната енергия вместо изчисляването й по формула би създало възможност за по-точно определяне на количеството потребена енергия за топла вода. КЗК предлага съответните разпоредби в Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването да бъдат изменени, като се предвиди монтирането на необходимите допълнителни измервателни уреди - топломер/и в абонатните станции от и за сметка на топлофикационните дружества.

Комисията установи също, че липсва ефективен санкционен механизъм, който да принуди некоректните потребители да монтират водомер за топла вода в имотите си, което дава възможност потреблението им да бъде изчислявано на база, което от своя страна води до некоректно разпределение на топлинната енергия между отделните потребители. КЗК препоръчва в нормативната уредба да бъдат предвидени ефективни санкции за тези некоректни потребители.

Според КЗК, действащата нормативна уредба за определяне на количеството топлинна енергия за сградна инсталация лишава потребителите от възможността да определят с решение на общото събрание на етажната собственост по какъв метод да бъде определено количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната инсталация по закон е обща част, разходите за която се поемат от всички собственици по решение на общото събрание на етажната собственост. В същото време измененията на Закона за енергетиката от 2006 г. и Наредбата за топлоснабдяването предвиждат количеството на топлинна енергия за сградна инсталация да се определя от топлинните счетоводители по формула в наредбата, а не с решение на общото събрание. 

Анализът на КЗК показва, че при приложението на посочената в Наредбата формула е възможно да не бъдат отчетени важни топлотехнически характеристики на отделните сгради, които се отразяват на топлинната енергия за сградна инсталация. По този начин сгради, в които от сградната инсталация се отдава различно количество топлина, биха имали еднакво количество топлинна енергия за сградна инсталация, изчислена по формулата в Наредбата. КЗК е отбелязала също така и невъзможността друг освен топлинните счетоводители, напр. потребителите, независим експерт или контролен орган, да провери коректното изчисляване на топлинната енергия съгласно формулата.

КЗК счита, че нормативната уредба следва да бъде изменена, като бъдат включени всички възможни методи за определяне или измерване на топлинната енергия за сградна инсталация, като общото събрание на етажната собственост трябва да решава кой метод да бъде използван в конкретната сграда.

Комисията анализира и предвидената в Закона за енергетиката забрана за физическо отделяне на радиатори от сградната инсталация. Посочената забрана е в ущърб на благосъстоянието на потребителите, тъй като, ако искат да прекратят подаването на топлинна енергия до своите имоти, могат да го направят само чрез монтираните вентили на отоплителните тела, но в този случай трябва да заплащат цената за отчитане и дялово разпределение за тези отоплителни тела, въпреки че на практика те не излъчват топлинна енергия. 

Ефективната конкуренция предполага доставчиците да се стремят да задържат клиентите си и да привличат нови чрез подобряване на качеството на услугите, а не чрез законови забрани и процедури, ограничаващи възможностите за отказ от съответните услуги. КЗК предлага забраната да отпадне, като бъде разрешено демонтирането на радиатори извън отоплителния сезон.

КЗК е на мнение, че кражбите на топлоенергия и нормативно заложената възможност за прехвърлянето на разходите за топлинна енергия от некоректните върху коректните потребители влияят пряко върху благосъстоянието на потребителите и индиректно върху топлофикационните дружества чрез частичния или пълен отказ на коректните потребители от топлоснабдяване. Следва по-активно и целенасочено да се търсят законови възможности за ефективно установяване и санкциониране на кражбите на топлоенергия.

В своето становище КЗК установява и други конкурентноправни проблеми, свързани с недостатъчна яснота на елементите в някои формули от Методиката към Наредбата, с разпределението на топлинна енергия, монтирането и поддръжката на контролните топломери и водомери, ограничаване на възможността за отказ от ползване на централно отопление в случаите, когато няколко сгради са присъединени към една абонатна станция и др.

В своето становище КЗК констатира и два основни конкурентни проблема, свързани с услугата дялово разпределение на топлинна енергия - ограничена възможност потребителите да сменят топлинния си счетоводител и ограничаване на конкуренцията между фирмите за топлинно счетоводство.

Както вече се е произнесла в Решение КЗК № 245/09.03.2010 г., Комисията потвърждава мнението си, че разпоредби в Закона за енергетиката пораждат антиконкурентни ефекти, изразяващи се в ограничаване на потребителския избор. Тези разпоредби засягат регламентирането на услугата по дялово разпределение на топлинна енергия като задължителна услуга за потребителите в сгради етажна собственост, както и задължението за потребителите, присъединени към една абонатна станция, да прилагат уреди за дялово разпределение от един и същ модел, доставени от един и същ търговец или одобрени за използване в сградата от него.

По отношение на задължителното използване на системата за дялово разпределение на топлинна енергия, Комисията е на мнение, че от гледна точка на правото на конкуренцията това лишава потребителите от възможност за избор на подходящия за тях метод за разпределение на реално потребената топлинна енергия в сгради етажна собственост. КЗК счита, че компетентните органи следва да обсъдят възможностите за регламентиране и на други методи за разпределение на топлинната енергия за отопление между потребителите, които отговарят на изискванията на европейското законодателство за насърчаване на енергийната ефективност.

Другият идентифициран от КЗК проблем е обвързването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия със закупуването на уредите за дялово разпределение от фирмата, предоставяща услугата. Това ограничава "мобилността" на потребителите при избора им на топлинен счетоводител и създава пречки пред ефективната конкуренция между фирмите за дялово разпределение, вкл. ценовата конкуренция между тях. Потребителите трябва да могат да закупят уредите, използвани от фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия, избрана от етажната собственост, и от други търговци на такива уреди, а не само от избрания топлинен счетоводител.

Според КЗК, особено сериозен проблем от гледна точка на конкуренцията е преминаването през 2006 г., с изменения на Закона за енергетиката, към модел, при който топлинните счетоводители са "подизпълнители" на топлофикационните дружества във връзка с дяловото разпределение на топлинната енергия в сградите етажна собственост. Липсата на преки договорни отношения между потребители и фирми за дялово разпределение, включително по отношение на цената на услугата, води до сериозни антиконкурентни ефекти, свързани с липса на икономически стимули за топлинните счетоводители да повишават качеството на предоставяната услуга; цената на услугата дялово разпределение не се определя на базата на търсенето и предлагането; насърчава се обмена на чувствителна търговска информация между конкуренти, което е едно от най-тежките нарушения на правото на конкуренция; създават се възможности за злоупотреба с господстващо положение от топлофикационните предприятия, които са регистрирани и като топлинни счетоводители и др. 

Комисията предлага съответните разпоредби на Закона за енергетиката да бъдат отменени, като се предвиди вместо това сключването на преки договори между потребителите и фирмите за топлинно счетоводство, като цената за услугата се договаря между тях.

В своя анализ на нормативната уредба КЗК установи, че тя съдържа ограничени възможности за появяването на алтернативни доставчици на топлинна енергия, които да снабдяват потребителите - граждани и предприятия, и да бъдат реални конкуренти на топлофикационните дружества. В момента ролята, отредена на доставчиците, е на "посредници" на топлофикационните дружества с цел по-висока събираемост на сумите за доставена от топлофикационните дружества топлоенергия. Комисията застъпва твърдото становище, че доставчиците следва да бъдат разглеждани като конкуренти на топлофикационното предприятие, както и че насърчаването на навлизането на алтернативни доставчици на топлинна енергия и създаването на условия за възникването на свободен енергиен пазар е от особена важност. 

В тази връзка КЗК предлага създаването и приемането, след широк обществен дебат, на ефективна и проконкурентна нормативна уредба, която да отчита както интересите на пазарните участници - реални и потенциални, на пазара на снабдяване с топлинна енергия, така и интересите на потребителите.

Комисията за защита на конкуренцията предлага на компетентните органи - Народно събрание на Република България и Министър на икономиката и енергетиката, да изменят или отменят разпоредбите на Глава десета на Закона за енергетиката и на Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването в съответствие със съображенията изложени в настоящото решение.