Агроиновации: Опитът на Гърция в цифровизация на полското зеленчукопроизводство
Преди няколко седмици китайска ферма за малко да изгори. От Джакарта, която се намира на повече от хиляда километра от стопанството, се звъни със сигнал, че над фермата се вижда лек дим. С помощта на дронове, които летят на височина до 400 м, специализирана компания осъществява наблюдение. Благодарение на този подход е избегнат опустошителен пожар.
Дроновете са особено полезни в отдалечени и труднодостъпни площи, казват от фирмата. Тя разполага с 20 разузнавателни дрона, които се използват за мониторинг на различни земеделски култури.
"Ние анализираме сателитни снимки два пъти на ден. Ако открием отклонение, съобщаваме за това на собствениците на съответната плантация. Често, когато желаният за наблюдение периметър е отдалечен или труднодостъпен по шосе, фермерите предпочитат да наемат дрон", споделят експертите.
Използването на летателни апарати е част от дигитализацията на съвременното земеделие и позволява да се намали използването на ръчен труд. В Малайзия и Индонезия, например, има огромни ферми, тяхната площ трябва да се обхожда от стотици работници, за да бъде производството под контрол.
Дроновете откриват не само пожари. Устройствата могат да измерват различни параметри. Да броят дървета, да определят нивото на хранителни вещества и хидратация, да регистрират дефекти в напоителната система, да откриват вредители и да събират други данни, влияещи върху развитието на културите.
Един дрон може да следи около 2,5 хиляди хектара на ден, докато един земеделски производител може да се справи само с пет.
Традиционно полевите работници оценяват състоянието на културите. Всеки ден те изминават огромно разстояние, но поради натовареността на работата им не са изключени човешки грешки.
Сега, благодарение на дроновете, събирането и анализът на данните са по-лесни. Алгоритми с изкуствен интелект осъществяват пълен контрол над 10 000 ха култури само за четири часа. По стария начин – с правене на снимки, този процес е отнемал около две седмици и екип от 20 души.
Иновационните подходи ще бъдат част и от новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
