Каква е причината българските лозя да изчезват?

"Нещата в българското лозарство и винарство през последните години търпят драматичен обрат и то в лоша посока – надолу." Това заяви пред БНР Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари.

"В цялата тази криза, в която е изпаднал секторът, е хубаво, че има едно събуждане, което помага да се обединим и да започнем да браним къщичката си", подчерта той.

"Ние бяхме най-ощетената култура в сравнение с другите трайни насаждения. Лозята бяха най-малко подпомагани", изтъкна Василев и даде пример – съотношението е 120 към 420 лева в ущърб на лозарите.

Лозарят потвърди равносметката, че разходите на декар са 1200 лева, а приходите - 700-800 лева.

"В крайна сметка се оказва, че българските винопроизводители нямат нужда от българско грозде. Това е най-голямата трагедия."

Много изби купуват вино на много по-ниска себестойност от други държави, където това са традиционно подпомагани браншове. Когато български винопроизводител може да си купи вино по-евтино от гроздето, което произвежда, на него лозя не му трябват. Това е и причината българските лозя да изчезват, изтъкна Атанас Василев в предаването "Преди всички" по БНР.

Изчезват български сортове, тъй като няма търсене, макар тенденцията да се обръща, посочи той.

"Спасението на един бранш винаги е било в обединението. След като се дефинира проблемът какъв е, да се намерят различни решения. На база на анализ да се вземе решение къде да се насочат всички усилия", коментира Василев.

Един от най-големите проблеми е лозарският регистър, смята той. По думите му реалната ситуация не отговаря на тази в регистъра - не се отглеждат повече от 200 000 декара в България, а се водят 630 000.

"Две трети от тези лозя са изоставени. Някои от тях са станали вече ниви, но не са описани. От тези лозя ние не можем да разберем до каква степен се подкрепя сивият сектор. (...) Подпомагат се лозя, които не се гледат – това е едно. От друга страна се изкривява и самият пазар. Не може да се купува грозде от Македония, от други места и после с документи от негледани лозя да се изписва като българско, и виното да се продава като българско."

Българското грозде по нищо не отстъпва на вносните, куцат ни само 200-300 години маркетинг, каза в заключение Атанас Василев и призова да се консумират български вина.