Какви ще са добрите земеделски практики в новата ОСП?
Ето и кои са добрите практики в сферата на растениевъдството, които предлагат експертите.
В България в краткосрочен аспект се очакват промени в естествените цикли на културите, като по-ранно цъфтене на дърветата, по-дълга вегетация при лозята и други, което ще оказва влияние върху крайните добиви. При зърнените култури се очаква по-нататъшно свиване на междуфазните периоди от цъфтежа до узряването. По-краткият репродуктивен период също би означавал по-малко време за наливане на зърното, което би имало отрицателно въздействие върху добивите.
Затова в документа като възможни решения са посочени:
- Избор на подходящи сортове, селекция на сортове, приспособени към изменения на климата. Включване на бактерии за противодействие на патогените;
- Диверсификация на културите;
- Ротация на културите и управление на сеитбообращението;
- Съвместно отглеждане на повече от една земеделска култура;
- Практики за управление на хранителните вещества и торене. Управление на хранителните вещества (NPK) - баланс на хранителните вещества;
- Торене с променлива норма (ТПН);
- Торене с микробиални торове;
- Торове от естествен произход – оборски тор и компостни материали;
- Други практики за секвестиране на въглерода (добавяне на биовъглен, отпадъчни продукти, биоресурс);
- Зелено торене (сидерация);
- Междинни култури;
- Отглеждане на азотфиксиращи култури.
За ефективното използване на наличните водни ресурси може да се работи в три направления: запазване (акумулиране) на водата от валежите, паднали извън вегетационния период в коренообитаемия слой на почвата; максимално използване на вече акумулираната вода за нуждите на културните растения; преструктуриране на напоителните системи в ефективни локални системи, доставящи вода на около 200-300 ha.
Добрите практики, посочени от МЗХГ в тази насока, са:
- Капково напояване;
- Почвени обработки за управление на влажността в почвата, като браздово-гребениста оран, теснолехова дълбока оран с обръщане на орния слой срещу наклона на склона, обработка без обръщане на пласта, мулчиране;
Като по-благоприятини за околната среда могат да бъдат посочени:
- Използване на органични/естествени пестициди;
- Алелопатични растения.
- Прилагане на поясно земеделие;
- Затревяване на междуредията в трайни насаждения и лозя;
- Цялостно затревяване (поддържане в чим);
- Преобразуване на обработваеми земи в постоянно затревени площи;
- Контурно земеделие;
- Вертикално мулчиране;
- Оттокоотвеждащи и оттокозадържащи бразди;
- Прорязване с ходообразувател.
- Интегриране на полуестествени елементи;
- Управление на съществуващите естествени елементи на ландшафта;
- Подобрителни мероприятия в постоянно затревени площи (ПЗП);
- Регулиране на пашата и косенето.
- Изисквания, забрани и ограничения за земеделската дейност в площи в обхвата на Националната екологична мрежа;
- Отглеждане на застрашени от изчезване местни сортове.
При агролесовъдството се ползват предимствата от биологичното взаимодействие, което се създава при съвместно отглеждане на дървесна и/или храстова растителност със земеделски култури и/или домашни животни. Тук се включва разполагане на дървета за дървесина, плодови и черупкови дървета по дължината на парцелите, заети с други култури, разпръснати дървета в постоянно затревените площи; комбинирано засаждане на земеделски посеви и многогодишни видове. В полуизоставени райони и оголени склонове агролесовъдството помага за контролирането на ерозията и възстановяването на плодородието на почвата, както и снабдяването с полезна растителност.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.