Явно имаше ефект от няколко годишното говорене за Зелена сделка, екосхеми, позеленяване, екологизиране. Едва ли на фермерите все още им е ясно какво точно ги очаква – по-скоро свикнаха с мисълта, че ще трябва да отговарят на нови изисквания, за да получат своето подпомагане. И то най-вече, защото Европа го иска и няма път назад.
Вижте индикативния график за Кампания 2021
През последния месец Министерството на земеделието хвърля повече светлина върху проектите на доброволни екосхеми, които ще носят допълнителни субсидии, и обновените ДЗЕС стандарти, чието изпълнение ще е задължително за получаване на базовото подпомагане на площ след 2023 г.
Преди дни пък ЕП одобри доклада за Стратегията „От фермата на трапезата“, която стои в основата на Зелената сделка. Ясно е вече, че се работи за по-малко пестициди и парникови газове, по-добро хуманно отношение към животните, повече земя за биологично земеделие. Всичко това е много благородно, стига да не е за сметка на фермерите и да е по джоба на потребителите.
До края на декември трябва да знаем в общи линии как точно България смята да отговори на амбицията на ЕС да „позелени“ агросектора. Междувременно ви попитахме дали промяната на курса ви плаши и защо. В нашата тематична анкета са се включили 315 читатели на Агри.БГ, като лек превес имат онези, които имат резерви, че ги чака нещо по-добро.
Общо 53% са дали положителен отговор на въпроса дали ги плаши зелената политика, като най-голямото притеснение е, че изискванията ще са непосилни и ще обрекат ферми на фалит (33%). Други 11% вярват, че поставените задължителни цели са твърде високи, а още 9% са категорични, че продоволствената сигурност е под риск и вносът ще се засили.
На другия полюс – по-оптимистичния, са общо 38%. Повечето от тях (20%) не се плашат от новостите, но е нужно адекватно финансово подпомагане. Техни колеги също са убедени, че ще се справят, стига екосхемите да са лесни за изпълнение. Едва 7% подкрепят Зелената сделка от убеждение, че трябва да щадим здравето и околната среда.
Разбира се, има и такива участници, които все още не могат да преценят дали трябва да се боят от неизвестното. А то все още е на етап обсъждане с бранша, залагане на проектите на интервенции в Стратегическия план и одобрението му в Брюксел. А докато това се случи, нека видим колко финансово обезпечено е това позеленяване в числа.
В новия програмен период годишно ще се разпределят 1,1 млрд. лв. директни плащания по Първи стълб. Има изискването 25% от тях да са пряко насочени към екологични схеми. Друго задължително условие е 35% по Втори стълб за развитие на селските райони с бюджет от 1,4 млрд. лв. също да са за екология. С няколко думи, ще се дават много пари, но за какво.
До края на октомври земеделското министерство обеща да представи проектите за мерки по ПРСР, които предлага да се прилагат след 2023 г., включително и екологично насочените. Към момента са ясни 9-те екосхеми по Първи стълб, като браншът има своите забележки. Например животновъдите не откриват много себе си в тези екосхеми и предлагат допълнителни две, обвързани с оползотворяването на оборския тор. От НАЗ пък призовават да се прави по-точна разлика между междинни и покривни култури.
По всичко изглежда, че земеделските производители ще трябва да си сложат зелените очила и да гледат по-зелено на нещата. А ако получат и някой зелен лев за това, би било най-справедливо. Иначе ще ядем внос, който обаче няма да е от най-зелените. Зам.-министър Явор Гечев ни е обещал едни зелени оазиси, там ще се оттеглим, ако стане наистина напечено.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
