©

С гостите в уебинара засегнахме най-актуалните теми в сектора, като от какви подпомагания могат да се възползват фермерите през преходния период на ОСП, проблема с държавната администрация, цените на млякото и агнетата. 

Начертахме основните точки, по които трябва да се работи и в бъдеще за едно по-ефективно и продуктивно овцевъдство и козевъдство, а също обсъдихме и проблема с пасищата и тяхното разпределяне. Както и новия - стар проблем виртуалните животни. 

В рамките на уебинара д-р Евгения Ачкаканова, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България, намери решение на проблема с виртуалните овце и кози.

"За да избегнем всичко това, на работна група към БАБХ, беше да се промени начина на идентификация на животните. Последните 5 цифри във Франция от ветеринарната идентификация са носители на информация - за годината на раждане и за поредния номер на това животно. Тези 5 цифри се използват и като развъден номер във Франция. Предните 6 цифри са носител на информация за животновъдния обект, собственика и местонахождението. Когато едно животно отиде в кланица се знае откъде е дошло, на каква възраст е. няма никакъв проблем с проследяването и с това какво е това животно и откъде идва.

Ние тук подаваме в Изпълнителна агенция една информация, слагаме развъдни марки. Отделно колегите, които имат електронни родословни книги въвеждат животните с друга информация и става един хаос. Може би чисто административно, ако се вземе решение, ако има разбира се политическа воля да се промени ВетИС системата и идентификацията на животните, това нещо ще облекчи абсолютно всички", обясни Ачкаканова.

Мнението на овцевъдите за един от основните проблеми в сектора остава не толкова нуждата от дигитализация и нови технологии, колкото фундаменталното управление на фермата и процесите в нея.

"По мое виждане на 80% от фермите в България им липсва фундаментално управление. Ние сме дорасли ментални за тези нови дигитални промени, които е неизбежно да се случат рано или късно. В България вече има 2-3 фирми, които се занимават само с дигитализация на ферми, но трябва доста време да мина докато лека-полека се случат нещата, тъй като това не ни е най-големият проблем в момента, поне лично според мен. На дневен ред са хранене, отглеждане и базата. След това вече може да се гледа селекция, дигитализация и т.н", каза Ерик Борисов - овцевъд от Плевенско.

Председателят на Асоциацията за развъждане на млечни породи кози (АРМПК) Деан Тодоров също подкрепи мнението на фермера. 

"Нещата към момента са трагични. Трагични откъм обслужване, хранене, познания от страна на фермерите, тъй като един стопанин трябва да е и счетоводител, и ветеринарен лекар, и зооинженер, икономист, и животновъд, и фуражопроизводител. Той трябва да е зает денонощно. Истината е, че в момента административното натоварване върху животновъдите е огромно", разясни Деан Тодоров.

Механизацията и дигитализацията на фермите са възможни, благодарение на ОСП. Но за целта правилата трябва да се променят, смятат от НОКА.

"Вариантът да подпомогнеш и да механизираш тези ферми е един. Той е комплексен, според нас и ние сме го дали като предложение - задължителен таван до 100 000 евро по СЕПП. Всички средства, които остават по Първи стълб да бъдат пренасочени по Втори стълб и там да бъде създаден задължителен финансов инструмент от ДФЗ, който да обезпечава минимум 90% от одобрения проект. Това е една банкова гаранция, като той участва с 10%. Фермерът може да даде и 80%. Въпросът е, че той ги няма. Тук трябва да преценим какво търсим във фермера - дали човек, който да работи или човек, който да си залага имуществото. Ако търсим и двете, няма да ги получим никога. Затова това е въпрос на национална политика и национален интерес", обяви Симеон Караколев, съпредседател на НОКА.

В рамките на уебинара откроихме и новостите преходния период, касаещи подпомагането за овцевъдите и козевъдите.

"Преходният период се гласеше да е една година. Впоследствие заради забавянията, той ще продължи до 2023 г. Нищо няма да се промени и нищо не се променя в схемите и мерките, които си познаваме и към момента. Междувременно обаче година за година, променяме някои неща. 2021 и 2022 г. по отношение на ПНДЖ3 нещата са такива, каквито са. Ставката ще се определя от бюджета делено на участващите животни. Схемата за селекция също ще я има по начина, по който действаше и към момента - бюджет делено на животно и получаваме ставките. Правилата към момента, особено тези за обвързаната подкрепа на животните под селекция, всяка година търпят развитие. СЕПП, зелени плащания, преразпределителни плащания - всички тези схеми продължават да се прилагат.

Има обаче един нов момент от тази година. Някои от агроекологичните мерки не са имали прием от 2017 г. Това са например земите с висока природна стойност за пасищата на животни, агроекологията за животни и това в 2021 г. вече се променя. Колегите могат да кандидатстват, да разширяват площите си по ВПС, както и нови кандидати по агроекология с едногодишни ангажименти. Това беше голяма борба за нас като асоциация, защото го искаме трета поредна година. Тази година този прием вече е факт", разясни Янка Попова - съпредсрдател на НОКА.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg