Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Какво остана да се прави по ОСП? | ||||||
| ||||||
 Реформата на ОСП вижда своя край след няколко години дискусии. В момента се ориентираме към завършването на законодателните текстове след като вече беше постигнато политическото съгласие и подготовка на прилагането. Това каза Снежана Благоева, пълномощен министър, Специален комитет по селско стопанство, Постоянно представителство на Република България в Брюксел по време на конференция, организирана от Центъра за аграрна икономика. Фермери, вижте какво ви готвят политиците За тази реформа дискусиите бяха много трудни, продължителни, с отстояване на интересите от страна и на двете институции. Но с много усилия, през юли месец беше постигнато съгласие. Предстои да бъдат приети три законодателни акта, като базовите регламенти вече са финализирани, но към момента се работи по езиковите версии. Това обаче са детайли, поясни Благоева. Тя припомни, че гласуването в Европейския парламент предстои да стане на 23 ноември в пленарна зала. “Това ще бъде основата за окончателното одобряване на текстовете в началото на декември”, каза тя и обърна внимание на мнението, че може би това гласуване е късно. Причината е, че има голям обем вторично законодателство, което трябва да бъде прието и което дава детайлите, необходими да могат държавите-членки да пристъпят към прилагане на бъдещата ОСП чрез националните стратегически планове.  “Тъй като част от вторичното законодателство има отношение именно към стратегическите планове, ЕК раздели нещата като вложи повече усилия върху онези части, които имат отношение към тези планове и отложи за следващата година онези законодателни актове, които не са чак толкова спешни”, каза Благоева. Вървят множество работни срещи между ЕК и държавите членки, на които се обсъждат отделни аспекти на законодателството, като целта е да се стигне до стабилни текстове и за да може държавите членки да знаят какво ще е законодателството и да го имат предвид, когато изготвят стратегическите си планове. Формалното приемане на актовете може да стане след като базовите актове са приети и са публикувани в официалния вестник, което се очаква да стане в декември месец. Благоева каза и няколко думи за очакванията на ЕК за стратегическите планове. Искането на някои страни членки, включително и на България, срокът за подаването на плановете да се удължи, няма да стане. ЕК очаква това да стане до края на декември 2021 г. Става ясно, че поради забавянето на законодателството, сроковете стават твърде кратки за държавите членки. Затова Комисията изрази готовност да прояви определена гъвкавост. След като се подадат стратегическите планове ще има един процес на одобрение, което предполага диалог, обмяна на информация. Естествено е да има бележки по плановете и това е процес, който ще тече в продължение на поне 6 месеца, обясни експертът. “В този период ще имаме възможност всички държави да допълваме данните и да даваме допълнителна информация. Включително и да се работи върху неща, които не са съвсем финализирани”, посочи Благоева, но добави, че Стратегическият план като завършен документ трябва да бъде подаден до края на годината. Имаше искане към ЕК за прозрачност от нейна страна. От една страна онези указания и отговори на въпроси, поставяни от държавите-членки, да бъдат направени публични. “Целта е, ако веднъж ЕК е отговорила на даден въпрос, той да стане общодостъпен. Така всички ще го имат предвид. Това е предпоставка към равнопоставеност, защото държавите членки имаха искате отношението на ЕК да бъде еднакво към всички, критериите за одобряването също да са еднакви”, поясни Благоева. Като отговор на това искане, ЕК разработва серия от инструменти, които се правят публични. Те ще представляват водещите ръководства, вътрешните правила и процедури, по които ще одобрява Стратегическия план. Така ще може да се гарантира, че ще има едни и същи критерии, едни и същи процедури, едно и също отношение към всички. Едновременно с това ЕК пое ангажимент периодично да предоставя обща информация за напредъка на държавите членки, но всички стратегически планове няма да бъдат публикувани от страна та ЕК. Това е решение на самата държава. Въпреки това ще има една обобщена информация, която периодично ще бъде предоставяна. Снежана Благоева обърна внимание и на една друга важна тема - Зелената сделка. “Това е тема, която е изключително актуална в ЕС. Тя има пряка връзка и със земеделието. Аспектите от Зелената сделка, които са в пряка връзка със земеделието са климатът, биоразнообразието и стратегията “От фермата до трапезата”.  Без съмнение селското стопанство е припознато като един от секторите, които ще играят много важна роля за реализирането на Зелената сделка. Естествено, че не може да се очаква всички тези промени с намаляване на емисиите и промените в климата, или за опазване на биоразнообразието и на природните ресурси, да се разчита единствено на ОСП. “Въпреки всичко има големи очаквания целите на Зелената сделка да бъдат инкорпорирани в ОСП и в Стратегическите планове на държавите членки”, посочи Благоева. През изминалото лято беше приет Европейският закон за климат. С него неутралността по отношение на климата беше, записана в Зелената сделка, стана част от правото на ЕС. “В закона са предвидени нулеви нетни емисии на парникови газове към 2050 г. обръща се внимание на поглътителите и там много се гледа към земеделието и горския сектор. В нашия регламент за Стратегическите планове имаме зададена цел 40% от средствата на ОСП да допринасят за цели, свързани с климата”, каза Благоева и отбеляза, че елемент, който има отношение към климата е т.нар. въглеродно земеделие. Тема, за която тепърва ще се говори. Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС. Следете темата и на cap4us.agri.bg  |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Радина и Деян Донков отново заедно
12:08 / 01.12.2024
Димитър Маринов от филма за Гунди: До три години всичко ще се промени
12:19 / 30.11.2024
Пиле няма да може да прехвръкне в тази част на Пловдив
16:56 / 30.11.2024
Роден е на днешния ден през 1979 г., наскоро призна за голям порок
16:44 / 30.11.2024
Някои от най-трудните думи за писане в българския език
10:39 / 01.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
