Сред новите моменти в закона са разработването на регламент за националните курорти, създаване на специализирано звено за контрол към министъра на туризма, допълнително гарантиране правата на потребителите при организирани пътувания с туроператор и др.В закона се създава нова глава, с която се въвежда регламент и се определя начинът за обявяване на дадено селищно образувание за национален курорт. 

Това ще става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Предвижда се и разписването на Наредба за управление и организация на туристическата дейност на територията на националните курорти, а в тяхното ръководство ще бъдат включени и представители на собственицина туристически обекти.

Разширяват се и контролните функции на министъра на туризма, като от 2017 г. се предвижда да заработи специализирано звено за контрол към министерството. То ще проверява и в случай на нарушения ще налага глоби и имуществени санкции, както и принудителни административни мерки - прекратяване и понижаване категорията на туристически обекти, временно затваряне или забрана на достъпа до туристически обект, заличаване регистрацията на туроператори и туристически агенти и ще упражнява контрол за изпълняване на изискванията за поддържане на туристическите атракции както и за воденето на регистрите от отговорните лица и извършването на вписванията в Единната система на туристическа информация. Определят се правомощията на Комисията за защита на потребителите и те ясно се разграничават от тези на контролното звено към министерството.

За да се повиши качеството и сигурността на услугите, се въвеждат допълнителни изисквания към туроператорите и туристическите агенти. Всеки туроператор ще бъде задължен и да предоставя номер и дата на сертификата за сключена застраховка "Отговорност на туроператора", който ще бъде вписан в Националния туристическия регистър, като потребителите ще могат да проверят това онлайн през сайта на министерството. 

Издаденият от застрахователя сертификат, който туроператорът предоставя на потребителя, задължително ще съдържа данни, освен за размера на застрахователната сума, и за срока и начина наплащане на застрахователната премия. 

В интерес на потребителите се урежда изрично задължение за туроператора в случай на неизпълнение на сключен договор за организирано туристическо пътуване да възстанови на потребителя платената сума за непредоставената услуга, а при обявена неплатежоспособност - да откаже в писмен вид. 

Слага се край и на практиката за дълго забавяне при възникване на застрахователно събитие, като се установява тримесечен срок за произнасяне от застрахователя по възникнал казус и съответно за плащане по претенцията по застраховката.

С цел насърчаване на традиционните български занаяти и тяхното популяризиране се въвежда отличие "Национална автентичност" за определени видове туристически обекти, за изграждането, обзавеждането и/или оборудването на които са използване произведения на народните художествени занаяти. Редът и условията за присъждане на отличието ще се определят с наредба към закона.

По отношение на туристическите пътища/пътеки в страната се предвижда да са обвързани в единна национална и европейска мрежа, съгласно единни международни стандарти, като редът, условията и стандартите на маркировката и поддържането на националната мрежа ще се определят с наредба, издадена от министъра на туризма и министъра на младежта и спорта.

Промените в Закона за туризма предвиждат да се увеличат източниците на приходи в общините за целево финансиране на програмите им за развитие на туризма. Планира се таксите за категоризация на туристически обекти и други такси, и глоби да се насочат целево за финансиране на програмите за развитие на сектора. 

По този начин общините ще бъдат пряко ангажирани с развитието на туристическия отрасъл, а инвестициите в сектора ще нараснат, което ще осигури и по-добри услуги на потребителите.

Разписват се и правила за изготвянето на правила за оценяване качеството на предоставяните туристически услуги и ежегодно връчване на "Етикет за качество", които ще бъдат разработени съвместно с националните браншови туристически организации.

Предвижда се вписаните в НТР браншови, професионални и продуктови туристически сдружения да се обединяват в национални туристически сдружения. Въведените условия и ред за признаване на дадено национално туристическо сдружение за представително на национално равнище предвиждат това да става с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма за срок от 4 години. 

Критериите, редът и начинът за установяване на съответствие с критериите за представителност ще се определят с наредба към закона. По този начин ще се преодолее голямата фрагментираност в сектора и ще се подобри комуникацията между бизнеса и държавата.

С цел да се регламентират конкретни правила за изграждане, експлоатация и техническа безопасност на басейни и водни атракциони в туризма, в законопроекта се създава правно основание за приемане на две нови наредби, които да регламентират тази дейност.

Те следва да се приемат от Министерския съвет по предложение на Министерството на туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката.

С промените в закона, Регистърът на туристическите атракции ще стане част от Националния туристически регистър. Уреждат се критериите за определяне степента на атрактивност на туристически атракции, които подлежат на вписване в него.

Въвеждат се единни стандарти за указателните табели за атракциите, информацията, която трябва да съдържат и тяхното графично оформление, като детайлизираните изисквания ще бъдат разписани в отделна наредба.

Отделноот проекта на закона, на сайта на Министерството на туризма са публикувани и резултатите от двете тематични работни групи, които бяха създадени, за да намерят балансирани текстове за определяне на правила за къмпингуването в България и за предлагането на мерки за развитие на планинския туризъм. 

В техния състав бяха включени представители на екологични организации, туристически бранш, местна власт и др. Предложените текстове са публикувани във вида изготвен и приет от тях, както и заповедта за сформирането и протоколи от дейността им.

Работната група за разработване правила за къмпингуването в Република България е предложила дефиниция на понятието "къмпинг туризъм". Предвижда се този вид туризъм да се практикува на места, специално пригодени за това. Допуска се обособяването на места за практикуване на къмпинг туризъм в урбанизирани, горски и земеделски територии само с предварително изрично съгласие на собственика на имота, при спазване на всички останали изисквания за практикуването му.

Обособените места ще бъдат вписвани в регистър, който ще бъде част от Националния туристически регистър. Предвижда се задължение за кметовете на общини да представят на министъра на туризма ежегодно и текущо информация за обособените места за къмпинг туризъм на територията на общината.

Изрично се забранява практикуването на къмпинг туризъм в радиус от 300 метра от категоризираните къмпинги, за да се насърчи устойчивото развитие на този вид туризъм. Предвижда се всички правила и регламенти свързани с тази дейност да бъдат детайлизирани в отделна наредба към закона.

Работната група за предлагане на мерки за насърчаване на планинския туризъм е приключила работа с приемането на предложения за текстове, които да регламентират реда за създаването на нови или разширението на съществуващи ски зони. В случаите, когато се предвижда изграждане или разширение на ски зони в горски територии или земеделски земи - държавна или общинска собственост, е уредено задължение на компетентните органи да учредят възмездно право на строеж и/или съответните ограничени права при спазване на разпоредбите на Закона за горите (ЗГ), Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Като се отчита основното предназначение на земеделските земи и на горските територии, в ЗОЗЗ и в ЗГ изрично се регламентира, че за изграждането или разширението на ски писти не се изисква промяна на предназначението на съответните територии.