Какво се случва с неизползвания отпуск след пенсиониране?

През 2024 г. в най-масовата – трета категория труд, за да излязат в заслужен отдих, жените трябва да са на възраст от 62 години и два месеца, както и да имат 36.5 години стаж. Мъжете – на 64 години и 7 месеца, а стажът им да е 39.5 години.

"Трябва да се изплатят натрупани отпуски през години, за които давността не е изтекла", обясни пред БНР Величка Микова, национален секретар на КНСБ и специалист по трудово право.

Работниците и служителите трябва да използват своя отпуск в рамките на две календарни години - т.е. годината, за която се отнася или следващата, посочи тя.

"Ако това не се случи, трябва да се изплати обезщетение за неизползван отпуск. Ако обаче прекратяването на трудовото правоотношение на лицето, което ще се пенсионира, бъде през 2025 г., а отпускът е бил за 2022-ра и не е ползван, то тогава е погасен по давност, съответно не може да се изплаща и обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение. 

Ако лицето се пенсионира в средата на годината – през юни 2024, и тогава се прекрати неговото трудово правоотношение, а до този момент не е ползвало никакъв отпуск за календарната година и по закон разполага с 20 работни дни, към средата на годината ще има право на обезщетение, което е пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж за календарната година. Това е една втора от полагаемия отпуск, т.е. десет работни дни ще трябва да му бъдат изплатени. 

Не се погасяват по давност отпуските, които са натрупани от работници и служители до 31 декември 2009 г. Те се изплащат според сегашното възнаграждение".  

От 2020 г. има промени в условията за получаване на обезщетение при придобиване на право за пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато се прекратява трудовото правоотношение, обясни още тя.

"Когато служителят е работил при един работодател по-малко от десет години, той ще получи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца. Но ако е работил при същия работодател или в същата група предприятия десет години през последните 20 години от трудовия стаж, тогава обезщетението е в увеличен размер и се дължи за срок от шест месеца".

Кодексът дава минимума, с колективен трудов договор може да се надгражда, разясни още Микова. 

Тя отбеляза също, че в системата на образованието има по-различен законов ред. 

Величка Микова посочи, че не трябва работодателят да освободи автоматично всеки работник или служител, който е изпълнил условията за пенсиониране. 

"Работодателят има право, когато едно лице навърши възраст за пенсиониране, да му прекрати трудовото правоотношение с предизвестие. Но това не е основание, което задължително трябва да се приложи към момента на възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. 

Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване не изискват да се прекрати трудовото правоотношение, за да се подадат документи за пенсиониране или да започне да се получава пенсия. Едно лице може да продължи да работи и в същото време да си подаде документите, когато е изпълнило условията за стаж и възраст".