Калин Терзийски: 2022 година беше една за едно умиращо дете и друга - за един милиардер

2022 година беше една за едно болно, умиращо дете и друга - за един милиардер. И в единия, и в другия начин на живот, човек може да бъде и щастлив, и нещастен. Това каза за Агенция "Фокус" в анализа си на отишлата си вече 2022 година поетът и психиатърът Калин Терзийски.

"2022 г. едва ли е оставила едно и също усещане и преживяване за всички хора.Това е било годината, в която е живяло и едно дете в Танзания, което страда от тежко недохранване, което има малария, да кажем, и чака последните си дни, защото милиони деца умират от болести, които са лечими.

В същото време това е било годината, в която някой познат или непознат от медиите ни човек, е спечелил, увеличил е богатството си от 50 милиарда на 100 милиарда долара. И честно казано с възрастта аз открих, че човек и в едното състояние, и в единия начин на живот, и в другия начин на живот на много бедния и на мизерстващ човек, и на много богатия и уж проспериращ човек, може да е и много щастлив, и много нещастен", каза Терзийски.

"Какво преживява човек в една година си е лично негово преживяване и то е толкова интимно и трудно разбираемо дори за самия него, че по-добре да не обобщаваме. Какво е оставила годината? На всеки по нещо", допълни  поетът.

"Човек се ражда без да знае защо, без да са го питали дали иска или не. И една от много силните мисли, които чух, за съжаление не много отдавна, ако я бях чул в много по-ранни години от живота си, щеше да ми служи по-дълго време – "Човек може да е оптимист единствено по отношение на собствената си воля“, т.е. на това, с което разполага. Иначе, както казваше някой "животът е гаден и накрая всички умираме", това е цитат от американски филм, някаква черна комедия. Но едва ли има нещо по-вярно от това", анализира сложността на човешкото битие поетът психиатър.

Калин Терзийски коментира и темата за скандала в Народния театър "Иван Вазов", с който бе белязана отишлата си година:

"Нека да има скандали, защото хората, съвременният човек с неговите приложения в тъпите смартфони е като жабата, като земноводните, той вижда само движещите се мухи, той вижда само скандалите, които се появяват на първа страница на мизерните медии. И затова, това ще стане повод поне да се говори за театъра, да се обърне внимание и току-виж  - хората отишли, подведени от това да видят какво става там. А там ще видят нещо хубаво, защото нашите актьори, в Народния театър особено, са най-добрите в Европа".

В анализа си на духовните катаклизми, случили се в годината, останала вече зад гърба ни, Терзийски застъпи тезата, че послушанието и дисциплината не са градивни, не водят до промени и нещо добро. Както не е добра "свободията", заменила истинската свобода: "Ние сме твърде малки и ограничени все още от селския си патриархален морал и не можем да приемем, че това, което наричаме "слободия", това е една много грозна и излишна дума, но че тя е истинската свобода. И сме все още склонни да смятаме, че има свобода, т.е. това, което ти разрешават, а това е абсурд, това е оксиморон. Нещо още по-потресаващо е да има "правилна свобода", т.е. тази, която ти позволяват и ти е разрешена и "слободията", т.е. тази, която не ти разрешават и е "забранената свобода". Не. Всяка свобода е свещена, когато нарушаваш норми, когато нарушаваш добрия вкус, когато правиш в очите на еснафите и на моралистите безобразия, това е свободата".