Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Калоян Стайков: Предизвикателството пред новото правителство ще е много по-сериозно, защото то вече е с вързани ръце | ||||||
| ||||||
Г-н Стайков, беше предложен проектобюджет с 3% дефицит и промени в данъчната политика от служебното правителство и финансовия министър, разбира се, Росица Велкова – тя го представи, но това сякаш предизвика доста възмущение и отпор на много финансисти, ваши колеги, експерти. Реакции имаше и от страна на Българската народна банка, която определи твърденията на Велкова за опасност от промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към евро като "некомпетентни и безотговорни“. Служебният премиер Гълъб Донев защити финансовия си министър и отрече служебното правителство да създава паника и да се намесва с доклада си и други твърдения в предизборната кампания, разбира се. Какво е вашето мнение? Първо трябва да направим няколко уточнения. Бюджет все още нямаме, но има намерение да се внесе такъв. Проектобюджет. Да, което е различно от настроенията от миналия август и ноември, когато правителството каза "Ситуацията е тежка, обаче ние бюджет няма да внасяме“. Хубаво е, още тогава го коментирах, че е хубаво да имаме бюджет, защото тогава може да видим цялостната рамка и всяко предложение, независимо в посока увеличаване, намаляване на данъци, разходи и т.н., може да се постави в някакъв контекст. Защото това, което стана всъщност в края на миналата година, е, че без бюджетна рамка, без средносрочна рамка, с макроикономическа прогноза всъщност депутатите приеха редица закони, които буквално надупчиха бюджетната рамка за тази година. И сега естествено предизвикателството пред новото правителство е много по-сериозно, просто защото те вече са с вързани ръце. Когато са приети законодателните промени, те ангажират новото правителство, независимо дали ще бъде бюджетът внесе от служебно или от редовно правителство, те му връзват ръцете, защото то вече няма тази гъвкавост да провежда различни политики. Коментарите на БНБ не бяха, или поне това, което аз прочетох, не бяха насочени към финансовия министър, те бяха насочени към всякакви твърдения за промяна на курса. Което е така, само че ние всъщност нямаме самия въпрос и отговора на него. Т.е. това отново са думи, извадени от контекст. Както, между другото, бяха извадени от контекст заглавията за фалит на държавата, промяна на курса, 60% задължения и т.н. Кои думи са извадени от контекста? Тези, които казах аз… Всичко това. Или говорите за думите, които бяха тълкувани от БНБ? И думите на БНБ, и заглавията за това, че държавата фалира. Това беше извадено от контекст. Министър Велкова всъщност представи една доста реалистична картина според мен. Горе-долу тя може да се опише много опростено като "Ако продължаваме така, в следващите три години дефицитите ще останат високи, значително над 3-процентната граница, дълговете ще растат и тези задължения и тези предизвикателства, предвид увеличаващите се лихви и очакваното затягане на финансовите пазари, могат да доведат до затруднения във финансиране на държавата“. Т.е. когато едновременно имате финансова обстановка, която се затяга, т.е. ние всички очакваме кредитирането да започне да се ограничава, включително и за публични задължения, и в тази ситуация, ако правителство обяви увеличаване на дефицитите, естествено, това означава и увеличаване на рисковете – в един момент просто да няма достатъчно средства. Онзи ден припомних този неприятен епизод от дълговата криза, кризата на публичните финанси в Европа, предходния епизод – 2009, 2010, 2011 г. Тогава Латвия и Румъния фалираха със задължения под 20%. Ние в момента сме на около 23%. Т.е. ако имаме още 7-8% дефицит, това означава да стигнем около 30%. А тези две страни фалираха с дългове под 20%. Т.е. някой да каже, че в бъдеще може да изпитаме затруднения, това не е някакъв проблем, това не е като да предвещава Армагедон, той просто информира, че ситуацията не е за подценяване. Както виждате, министър Велкова не говори за рязане на разходи, тя говори за ограничаване на ръста на разходите. Т.е. не да отидем на излишък, а вместо да имаме дефицит от 6-7%, да имаме дефицит до 3%. И в тази връзка, според вас необходим ли е по-голям контрол върху държавите разходи? О, при всички положения. Значи това е проблем, който никога не е бил решаван. Всъщност контрол над разходите наистина никога не е имало. Единственият епизод, в който те се свиват, това е периодът на първото правителство на ГЕРБ с министър Симеон Дянков, когато разходите за две години намаляха. Но това не е реална реформа, те просто бяха изкуствено натиснати надолу. И когато в един момент се оказа, че институциите не могат да работят с толкова ниски разходи, защото нямаме реална реформа в тези структури, тогава разходите изведнъж се изстреляха и всъщност имахме много по-големи дефицити след това. Така че при всички положения трябва да има по-добър контрол на разходите, трябва да има много добра идея всъщност за какво се харчат тези пари, т.е. да постигаме някакъв реален ефект от тези разходи. Между другото, това сме го коментирали през годините. Социалните разходи в България са едни от най-неефективните. Те не са малко като размер, но ефектът, който постигаме с тези разходи, просто е смешен, на фона на това, което се постига в Европа. Т.е. въпросът е не как да ги увеличим, въпросът е първо как да ги направим ефективни така, че реално да постигнат целта си, а тя е да помогнат на домакинства, които изпитват затруднения, независимо дали става въпрос за работещи хора, за хора с деца, за пенсионери, които вече са извън работната сила. Така че трябва да се върви в тази посока. И когато се направят тези реформи и се окаже, че средствата все още не достигат, тогава вече може да водим този дебат. А не обратно – да нямаме идея всъщност как да постигнем ефекта, който желаем, обаче да наливаме разходи, постоянно да се увеличават и постоянно да слушаме "Ама ние постоянно ги увеличаваме, а пък те все не стигат“. Ами няма да стигат. Да, определено е необходим по-голям контрол. Както вие казахте, той липсва, той липсва, няма такъв. Г-н Стайков, какви решения според вас са необходими на макроикономическо равнище у нас? Много е обширен въпросът, знам, обаче на фона на това, което си говорихме допреди малко. На първо място, при всички положения трябва да има обуздаване на разходите, защото през последните години, не само в България, публичните разходи много се раздуха – първо с обясненията, че заради пандемията трябва да се харчи повече, което частично беше така, но под този претекст всъщност се увеличиха много други разходи. И още 2020 г. коментирахме с много колеги, че съществува сериозен риск временни мерки, каквито бяха обявени за справяне с пандемията и последствията от нея, всъщност да се закотвят за дълго време. Такива например бяха добавките към пенсиите, които в крайна сметка влязоха в общия размер на пенсиите. Със социалните разходи стана нещо подобно, помощите 60:40 за бизнеса продължиха много по-дълго време, отколкото беше необходимо, и т.н. Така че трябва да има преосмисляне на тези разходи. Друга голяма програма, която също трябва да се преосмисли, това са помощите за бизнеса за високите цени за електроенергия. Вече дори Европейската комисия обръща внимание, че няма смисъл от такива щедри помощи, при положение че бизнесът няма нужда от тях. А сега влизаме в другия абсурд – едновременно държавата дава помощи за бизнеса за ток и в същото време Министерството на финансите предлага данък върху свръхпечалбата. Точно така, това беше едно от важните неща. Но ето го абсурдът. Значи от една страна, помпаме свръхпечалби за някои компании – пак казвам, това не се отнася за цялата икономика, и от друга страна, вместо да се диференцират тези помощи така, че да не се стига до свръхпечалби, ние казваме: ами да, създадохме тук проблем и сега ще го решим, като наложим данък. Отново този данък е за всички, не само за някои. Има компании, които са били по-добре предните години, сега са по-зле и обратно, съответно всички попадат под общ знаменател, което е просто грешен подход към тази политика. Така че това е първото важно нещо. Второто важно нещо – през годините наистина се надупчиха много данъчните закони, създадоха се много изключения, които просто не вършат работа. Не вършат работа за държавата, но може би вършат работа на някой друг за нещо друго. За бизнеса – да, за потребителите – по никакъв начин. Спомняте си намалената ставка върху ДДС върху книгите. Очакването беше, че това ще намали цените, или поне ще ги задържи. В крайна сметка те се увеличиха. С хляба стана абсолютно същото нещо. Обясненията бяха: ако намалите ставката, ние ще намалим цените. Нямаше такова нещо. И всъщност цените не паднаха, въпреки намалението на международните котировки на пшеницата. Т.е. едновременно имаме спад на суровината, която се използва в направата на хляб, и в същото време цените си остават същите, даже се увеличават. И сега, естествено, наративът се обърна: ами ако върнете старото положение, ние ще вдигнем хляба много. Просто това нещо не работи по този начин. Трябваше да сме се научили вече. И между другото, това е известен факт, изследван е през годините много, много подробно в международната практика – намалените ставки на теория би трябвало да намалят и цените, но на практика това не се получава. Или дори да се получи, това не е с пълния размер на намалената ставка. Т.е. трябва да сме много внимателни, когато се подхожда с такива инструменти. Може ли да обясните как данъчната система съдейства за ускоряването на икономическата динамика? Данъчната система въвежда т.нар. "пазарни изкривявания“, най-лаически казано, което означава, че пазарните взаимоотношения се променят и не в най-добрата полза, но приели сме, че публичните услуги трябва да се финансират по някакъв начин. Това е начинът. Целта на данъчната система е едновременно да събира приходи, за да могат да се покрият държавните политики, но същевременно тя да въвежда минимално изкривяване на икономическите взаимоотношения. И всъщност тук е деликатният момент. Затова и данъчната политика е повече изкуство, отколкото наука, защото едновременно трябва да постигнете две неща. Колкото по-ниски са данъците, естествено, толкова по-стимулирани са фирмите и физическите лица да полагат труд, да работят, да печелят и съответно тези печалби да се инвестират в нещо продуктивно. Обаче нямаме гаранция, че това ще стане. Така че там също се търси някакъв баланс. Ако очакваме затягане на финансовите политики и съответно ограничаване на отпускането на кредити, а заедно с това увеличим и данъците, това означава, че наличният ресурс за фирмите просто ще намалее, от една страна, защото няма достъп до кредити, от друга страна, защото трябва да плащат по-високи данъци, от трета страна, защото пък работещите постоянно искат по-високи заплати, особено в условия на по-висока инфлация. Т.е. отвсякъде фирмите ще бъдат натиснати едновременно да плащат заплати, да инвестират, да разширяват дейността си и съответно техният свободен ресурс просто ще намалее, а като намалее тяхната възможност да си вършат работата, съответно намалява и икономическата активност. Очаквате ли, г-н Стайков, че предложените от г-жа Росица Велкова политики ще намерят подкрепа в следващото Народно събрание? Опасявам се, че в следващото Народно събрание ще видим същата нестабилност, каквато видяхме и в предното, което означава, че всяка партия, казано просто, ще го удари на популизъм. А това означава запазване на всички социални програми, т.е. никакво преосмисляне там, запазване помощите за бизнеса, независимо дали те имат нужда от тях, оставяне на данъците ниски, съответно всички облекчения и изключения, които бяха гласувани, също очаквам да се запазят, което означава, че най-вероятно може да очакваме и влошаване на баланса в публичните финанси през тази година, т.е. по-висок дефицит. От една страна, тази година със сигурност ще имаме по-висок дефицит просто защото това е крайния срок за предния програмен период по оперативните програми. И естествено, това наваксване естествено води до дефицит. Вече го виждаме през януари месец. Но заедно с това всъщност продължаваме да имаме тези структурни проблеми, за които говорих. Защото краят на този период приключва тази година, а следващата година вече няма да имаме този проблем с публичните инвестиции. Но разходите за заплати, социалните разходи, субсидиите, текущата издръжка – те си остават, и ако няма преосмисляне на тези разходи, това означава, че този дефицит, който се надяваме да е еднократен, всъщност се превръща в структурен и много трудно след това може да се промени нещо. А когато нямате стабилност в парламента и някакво разбирателство, естествено, никой не иска да взима трудни решения. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 665 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/111 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Неочакван развод по-малко от година след сватбата
15:02 / 12.11.2024
Търсят заместник на Димо Алексиев, Ралица Паскалева под въпрос
14:14 / 13.11.2024
Алекс Сърчаджиева проговори за сватби и не само
09:09 / 13.11.2024
Натали Трифонова с признание
08:43 / 12.11.2024
На 73 той сложи колежките си в малкия си джоб
12:29 / 12.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
