Истината за КТБ много напомня на популярния израз за котката в чувала, която говорителите по темата искат да "продадат" на данъкоплатците за много пари. Държавата се разбърза да осигурява допълнителен ресурс за "гарантиране на финансовата стабилност", без да е информирала гражданите какво точно има в чувала - колко и какви са сметките в КТБ, колко са малките (до гарантирания размер от 196 хиляди лева) вложители, колко са по-големите, има ли пари по европейски проекти, които рискуват да пропаднат, има ли пари на общини, има ли пари на социални институции, има ли пари на пенсионни фондове, има ли пари на други банки... Без тази информация всеки разговор за евентуалните последици от различните варианти за излизане от ситуацията е нищо повече от интересни приказки, които осигуряват сюжети за плажните вестници.
Съдбата на кредитните досиета на обща стойност 3,5 милиарда лева е най-показателният пример за разнопосочното говорене, което създава всичко друго, но не и впечатление за здрави институции. БНБ съобщи, че одиторите не могат да преценят дали заемите към свързани с Цветан Василев фирми могат да бъдат обслужвани, защото "не са открити кредитните досиета". Досиетата ги няма, но БНБ по презумпция ги приема за лоши и решава да закрие банката. Самият Цветан Василев твърди, че досиетата са иззети от следствието. Компютърни специалисти пък обясняват, че изчезването на подобен вид данни от информационните системи е невъзможно. За капак прокуратурата затваря темата с изявлението, че всъщност няма изчезнали досиета, а има "непълноти".
В същото време парченца информация продължават да летят отвсякъде. Това били пари, които Цветан Василев източил от банката към свои фирми. Или пък пари, които са отпускани към фирми, контролирани от Делян Пеевски, и които той сега не иска да връща. Липсата на яснота не изключва и хипотезата голяма част от тези пари да са съвсем нормални кредити, по които банката си е получавала плащания. Затъването в противоречия обаче създава впечатлението, че нещо се прикрива. Ролята на димната завеса бе поверена на историята за чувалите с 206 милиона накуп, които обаче се оказаха нито чували, нито накуп.
И така котката в чувала бе предложена на българските данъкоплатци за няколко милиарда лева, без никой да е наясно колко точно. Опорните точки са как ограничаването на действията само в настоящия закон и изплащане от Фонда за гарантиране на влоговете само на защитените до 196 хиляди лева, може да прехвърли заразата и към други институции, защото КТБ била системна. Тази опасност лесно се продава на българските избиратели, които си спомнят кризата от 1996/1997 година. Синдикалисти заявиха, че неспасяването на всички пари в КТБ ще остави 80 хиляди българи без работни места. Други експерти предположиха, че хиляди българи ще изгубят вноските си за допълнително пенсионно осигуряване. Едни депутати предлагат данъкоплатците да покрият абсолютно всичко, без да питат какво се е случило. Други пък излизат с предложението придобитите активи от банката и свързаните фирми да бъдат разпродадени и така да се покрие поне част от парите на големите вложители. Кои активи, за колко да се продадат, на кого да се плати първо... Въпросите стават все повече, рисувачите на апокалипсиса - също. Липсва обаче достоверна информация, която да отсее паниката от реалността.
От другата страна са привържениците на принципното решение, съгласно което влоговете до 196 хиляди се изплащат, а останалите понасят отговорността си за неразумния избор да работят с КТБ. Това решение определено е справедливо, но отново съдържа една неивестна величина - наистина ли всичко може да се размине само с няколко хиляди чаши студена вода.
На фона на информационното затъмнение, привърженици на двата пътя оспорват взаимно легитимността си да защитават една или друга позиция. Иван Костов и Ахмед Доган имали пари в КТБ и затова първият лично, а вторият - чрез партията си, лобирали в полза на варианта с голямото плащане. Депутати от ДПС пък казват, че Делян Пеевски нямал пари там. Всеки да вярва на когото иска. Тези сюжети не ни доближават до важната информация.
Оплитането на публиката в противоречиви версии и опитите за отлагане на крайното решение не могат да продължат вечно. БНБ и прокуратурата трябва да покажат всичко - кой точно и какви пари е имал в КТБ. Само така може да се прецени какви ще са последиците от едно или друго решение. Ще лъснат мръсни тайни, но вероятно наяве ще излязат и наистина драматични случаи, в които ще има нужда от публична подкрепа. Докато държавата продължава да стиска чувала и да не показва на данъкоплатците какво има в него, не може да очаква от гражданите да платят и един лев за спасяването на "тяхната банка".
Източник: DW