Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Кеворкян: Уникалните безумия, които произвеждаме, изобщо не ги ценим, както трябва | ||||||
| ||||||
ДЪРЖАВА, ПОДПРЯНА С КРИКОВЕ Няма защо да досаждаме на "Рекордите на Гинес“ с тристаметров байрак – или пък с ледено хоро, на което са се хванали стотина главанаци. Това са провинциални напъни без никакво въображение и никой няма да им обърне внимание. Но пък наистина уникалните безумия, които произвеждаме, изобщо не ги ценим, както трябва. В "Гинес“ направо щяха да зяпнат, ако преди време им бяхме съобщили, че превръщаме виадуктите по някои наши магистрали в нелегални сметища, а сетне ги и запалваме. Ето, това е постижение, достойно за вниманието на "Гинес“ - горяща магистрала! Няма държава, която да си гори магистралите – освен, ако не е трайно изветряла. С десетилетия ги строим – и все не ги довършваме, всяка от тях заслужава поне по една "Епопея на забравените“, след време със сигурност изграждането им ще бъде изучавано като апотеоз на най-мащабното мошеничество в строителството. Известно е твърдението, че новата "буржоазия“ в Италия дължи просперитета си на асфалта. Нашите тарикати дори не си правят труда да довършат тукашните подобия на магистрали – тяхната идея е направо гениална, те печелят от ремонтите на ремонтите. Ако някой ден те приключат, това ще бъде знак, че Господ е решил да закрие сметките си с нас. Както писах веднъж по повод горящата магистрала "Струма“ - "Не съществува Магистрала, която да ни изведе от тази безнадеждност“. Магистрала върху горящ боклук! – а ние си въобразявахме, че въпреки това брюкселските ЕвропИйци ще ни зачислят в Шенген. И това театро е на път окончателно да приключи – отвсякъде се носи грохота на затръшквани врати. Чуват ли го нашите властници? Поне проумяват ли една от най-отблъскващите метафори, с които удостоихме Прехода: ние сами палим пътищата, които строим, колкото да се убедим, че те не водят на никъде. Както беше казал някой, не се сещам в момента за името му: "Лудост е да оставиш човек да строи улици, ако е достоен единствено да ги мете“. Наскоро и прословутият "пътен възел Бояна“ го оставиха на метачите. Укрепиха го на две - на три с някакви крикове, пуснаха движението и започнаха да махат с метлите – тези от Софийската община срещу онези от Агенция пътна инфраструктура. Някакви метачи храбро дават гаранции, че мостът няма да се срути – поне не веднага, нищо, че е укрепен "аварийно“. Подпреният с крикове мост обаче сякаш предизвиква в населението единствено веселие, може би дори и някаква гордост от очакването за някакво зрелищно срутване. Дайте насам някакъв байрак от хиляда метра, за да опаковаме разнебитения мост и да придадем нужната доза патриотизъм на очакваната трагедия. Сякаш целокупното население се е напушило с райски газ и вече не вдява кое е за смях - и кое за плач. Нищо не може да го извади от равновесие – байраците ще стават все по-големи, въпреки че байрактарите ще остават все по-малко. Гледах криковете, с които бяха подпрели моста, и се сетих за един от шедьоврите на съветското строителство: направили нейде отвъд Урал прекрасен търговски дом, обаче не изчислили както трябва стълбището, иначе порядъчно впечатляващо, дори помпозно – и то свършвало на метър от земята. Снимката, на която попаднах, показваше как няколко старици се мъчат да се изкатерят на него – и човек, колкото и да е сдържан, неизбежно щеше да си каже, че това стълбище до никъде няма да заведе когото и да е. И на Русия не може да се угоди, докрай ще се пази, за да не я опознаят, както трябва – едно просто стълбище я затруднява, макар че е най-могъщата, дори свирепа военна сила. А нашето стълбище, което би трябвало да ни отведе – вече никой не знае къде – не е само на метър от Земята, а се рее направо в Небесата, все повече става недостъпно. Оставихме се на крадливи некадърници, задоволихме се да ни подхвърлят дребни сладкиши с изтекъл срок и накрая ще ни отнемат и тях. Толкова сме наивни, че сякаш и на нас самите ни е изтекъл срока на годност. Затова палим сметища и подпираме с крикове полусрутени мостове – вместо да ги съборим и да ги изградим наново и като хората. А и мостовете по начало винаги са ни плашели – все се юрваме да ги преминаваме – и все не питаме, накъде ще ни отведат те, при кого, при какво. Няма и кой да ни каже. Тези, които би трябвало да го правят, винаги се оказват дребни измамници. Орисани сме само да подпираме – сега мостове, утре цялата държава. Така ще е, докато ония, които трябва да градят улици/пътища/мостове, ги бива само да премитат отгоре-отгоре. А нашите цигани пак ни изпревариха – след като преди време бяха източили 50 милиона паунда от социалната система на Кралството, наскоро един успял да отмъкне още 2 милиона и двеста хиляди. Талантливи хора, няма съмнение – особено на фона на безхаберниците, които пропиляват милиарди, отделени за България по Програмата за възстановяване и устойчивост. Сложете най-после един оправен циганин да се спазари с брюкселските бюрократи - и нужните документи ще им осигури, и ще ги гъделичка, където трябва, за да бъдат и те щастливи. Народното остроумие – тогава, когато все още бе живо – се бе глумило и с такъв сценарий. По време на "възродителния“ процес беше много популярен един лаф на "Манго“: турците да вървят в Турция, българите – в Коми, а ние да оправяме държавата. Ясно е, че днешните политически дребосъци няма да я оправят, а най-вероятно и не искат това. За това подсказва и аферата с неусвоените и практически съзнателно пропилени от нашата държава милиарди по Плана за възстановяване и устойчивост. Нашите мизерници нямат нищо против да изглеждат като некадърници и дори не се оправдават особено старателно. На тях не им трябва нито "възстановяване“, нито "устойчивост“, без тях те ще виреят още по-безметежно. А вероятно и ще ги похвалят, че са спестили милиарди на "истинските“ европейци. Но дали става дума само за некадърност? България ще има по-приемлива съдба, ако хората се вглеждат по-често и в такива въпроси. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Неочакван развод по-малко от година след сватбата
15:02 / 12.11.2024
Алекс Сърчаджиева проговори за сватби и не само
09:09 / 13.11.2024
Търсят заместник на Димо Алексиев, Ралица Паскалева под въпрос
14:14 / 13.11.2024
Натали Трифонова с признание
08:43 / 12.11.2024
На 73 той сложи колежките си в малкия си джоб
12:29 / 12.11.2024
Въвеждат нови предмети в училище
15:29 / 12.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
