Китов откри, че траките са имали представителна архитектура преди 2500 години

Откритият в могилата край Шипка тракийски храм най-вероятно е един от най-старите в света. Има сигурни доказателства, че храмът е от първата половина на 5 в. пр. Хр. Това заяви в ефира на Дарик радио вчера събота тракологът Георги Китов по повод последното сензационно откритие на екипа му.
Фасадата на разкрития храм е широка 7 м., в средата има дълъг коридор, от който до момента са разчистени 3 м. Първоначалните данни сочат, че коридорът е бил покрит с дървени талпи, изгорени в последствие. Новооткритото тракийско светилище е вкопано в могилата, показват още първоначалните проучвания на археолозите. Траките първо са издигали могилните насипи, а после са отнемали част от тях, за да вграждат гробовете не владетелите си. Установено е, че всички тракийски храмове са изграждани в готови вече могилни насипи. Тезата се потвърждава от многото разкрити, но празни могили в страната, уточни още д-р Китов.
Досега в тракологията приемаше, че до първата половина на 5 в. пр.н.е. не са изграждани подмогилни тракийски съоръжения. Петъчното откритие опровергава тази теза - траките са познавали представителната архитектура, заяви археологът.

По отношение намерената на 21-ви този месец бронзова глава на мъж в могилата Китов уточни, че е с около стотина години по-стара от първоначалната версия, около 5 в. пр. Хр. По челото и около очите на скулптурата са открити позлатени и посребрени части. Бронзовата глава има огромна културна стойност от гледна точка на световното изкуство. “Главата е равностойна на маската - може би дори с по-висока стойност, защото това е едно великолепно произведение на античното изкуство с много голяма художествена стойност”, допълни археологът.

По отношение мястото на съхранение, Китов смята, че в Археологическият музей в София главата и маската може да бъдат пазени добре и там ще могат да бъдат посещавани от най-много хора. “Маската ще остане в музея. Стигнахме до ясното съзнание, че находката остава тук. Разкопките са финансирани от нашата институция и дискусия реално няма. Няколко души се опитват да налагат една дискусия”, заяви и директорът на софийския музей Васил Николов, визирайки изразеното от властите и обществеността в Казанлък мнение, че находките трябва да се съхраняват в местнвия музей.