По повод 30-годишнината от първите свободни парламентарни избори в България зададохме няколко въпроса на добрия познавач на страната д-р Клаус Шрамайер, бивш зам.-посланик на Германия в София. На нашите въпроси той отговори със следния авторски коментар, започвайки с уговорката, че желае да открои положителните страни на постигнатото досега.
Изходната точка - тоест, промяната от 1989/1990, окрили надеждите на хилядите привърженици на СДС. Но реалността бе безнадеждна: промяната бе инициирана от БСП, която бе на власт в продължение на 45 години. Във вътрешен план новата демокрация нямаше на какво да стъпи. Още по-малко пък във външен план, тъй като задграничните контакти бяха забранени. Опозиционни традиции като тези в Полша, ГДР, Унгария или Чехословакия не съществуваха, а това, което се оформи като опозиция, възникна в рамките на БСП, която бе отлично подготвена за предизвикания от самата нея преврат. БСП доминираше както на Кръглата маса, така и при изготвянето на новата конституция.
Бурите на времетоВ контекста на тази концентрирана власт хетерогенният и подкопан от БСП и ДС Съюз на демократичните сили нямаше голям шанс. Може би защото не се реши да започне истинска революция. Някакъв по-сериозен шанс можеше да има навярно единствено Филип Димитров, но само ако се беше договорил с ДПС на Ахмед Доган, ако беше реформирал по-предпазливо ТКЗС-та и ако беше действал по-енергично срещу БСП.
В годините след промяната на България ѝ липсваше истински държавник. Дори изключително почтеният Желев не бе подготвен за ситуацията. А царят, посрещнат като чудотворец, се интересуваше само от имотите си. Единственият от редиците на БСП, който имаше потенциала да предизвика положително развитие, бе Андрей Луканов. Но той бе убит.
В страната и до днес господстват олигарси, хора като Илия Павлов (убит през 2003), Ахмед Доган, Делян Пеевски, Васил Божков, Цветан Василев или както там се казват. Междувременно олигарсите влязоха в битка: Васил Божков стреля от Дубай, Цветан Василев - от Белград. Наяве излизат неизвестни до момента факти. Може би най-сетне законът на омертата ще отиде в миналото?
Да, България не е истинска демокрация. И не е правова държава. Но и вече не е онази България, която беше при Тодор Живков. Това е една специална страна, която лавира и се опитва да постигне най-доброто - въпреки всичко. Може би заслуга за това има и реалистът
Бойко Борисов? И не е ли илюзорно да се вярва, че държава, преживяла 500-годишно османско господство и 45-годишно комунистическо управление, би могла с помощта на нормите на европейското право да навакса за една нощ това, за което на западните демокрации са им били необходими стотици години?
На фона на всички тези обременености е цяло чудо, че през 1997 година този народ въстана срещу клептокрацията на БСП. Само че за съжаление не се намери държавник, който да се възползва от този шанс. Същото беше и при бунта срещу номинирането на Пеевски за шеф на ДАНС - и този път нямаше кой да поеме лидерската роля.
ЧудотоДа, истинско чудо е, че България остана стабилна държава. Истинско чудо е, че в тази страна все още можеш да отправяш критики към правителството, без да те изпратят в Белене. Истинско чудо е, че България се обърна към ЕС и НАТО, а не към Москва. Истинско чудо е, че все още има личности, които не се оставят да бъдат сплашени - като председателя на ВКС Лозан Панов, бившия министър на правосъдието Христо Иванов, издателя Иво Прокопиев, правозащитника Александър Кашъмов, журналисти и историци като Христо Христов и Едвин Сугарев, Бети Ганева от вестник "Виртшафтсблат“ и още, и още. Истинско чудо е, че има и присъди, които връщат вярата в българското правосъдие - като в случая с предприемача Константин Мавродийски, на когото ВКС присъди обезщетение в ущърб на българското правосъдие. България още не е загубена!