©

Всяка държава членка избира сама как да прилага различните схеми и как да разпределя средствата по начин, по който ще помогне на своя земеделски сектор.

Три схеми от директните плащания са задължителни за всички страни членки и това са: схемата за базово плащане, зелените плащания и субсидията за младите фермери. При всички държави членки 30% от помощта, отредена за директни плащания, е за зелените субсидии. Въпреки това много държави не прилагат плащания за млади фермери, които представляват едва 2% от цялостното плащане. Това са Чешката Република, Естония и Унгария.

Но ето как са разпределени средствата между схемите за директни плащания във всяка държава членка през 2015 г.



Източник: Европейска комисия

Процентът, който се заделя за Схемата за базова помощ, е различен във всяка държава. Докато Люксембург е с най-висок процент на базовото плащане в ЕС, България не използва никакво базово плащане. Страната ни залага на единното плащане на площ, което заема дял от 47% от общите директни плащания. В Ирландия пък 68% от директните плащания са от базовата схема за директна подкрепа. Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция,Хърватска, Италия,Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия, Швеция, Обединеното Кралство – Англия – нямат никакъв процент единно плащане на площ, а само базово плащане.

Доброволна обвързана подкрепа

Малта използва най-висок процент обвързана подкрепа в ЕС, като тези плащания заемат до 57% от общата сума за директни плащания. Обвързаната подкрепа поддържа производството на определени продукти в трудни и кризисни времена. Производството на тези продукти може да е важно не само за доходите на фермерите, но и с оглед на причини, свързани с икономиката, социалната сфера и околната среда.

Преразпределително плащане

10 държави в ЕС прилагат преразпределително плащане, което помага на малките ферми в нужда. По правило 30% от националния бюджет може да бъде отделен за преразпределително плащане. Сумата, която се изплаща на всеки фермер, е една и съща и може да бъде платена само за първите хектари, за които фермерът има право на подпомагане. Тази сума е различна спрямо приоритетите на съответната държава.

През 2015 г. Франция определи преразпределителното плащане на 25 евро/ха, докато в белгийския регион Валония то е 127 евро/ха.

На фона на притока на финансовия ресурс за директните плащания  в България, които представляват 47% от общия бюджет, се откроиха редица слабости. Настъпи промяна в структурата на земеделието. За относително кратък период от време субсидията на декар преориентира производството и инвестициите към направления с по-ниски разходи за единица площ (зърнени и маслодайни култури), където подкрепата е значително по-висок процент от себестойността на продукцията. 

В резултат на този и други фактори интересът към секторите с висока добавена стойност – животновъдство, плодове и зеленчуци, намаля значително. Видим е и спадът на производства на традиционни за страната продукти.

По-честна или по-нечестна нова ОСП за България?

Наблюдава се не само изкривяване на пазара на земеделска земя и рента, но и на пазара на труда в страната. Плащането на площ, без значение на производителността, повиши интереса към земеделската земя. Нараснаха средните цени на земята с 2,5 пъти, а рентите - с близо 80%. Това поставя под сериозен риск дългосрочната устойчивост на стопанства с по-нисък марж на печалбата за единица площ.



И докато държавите, които са с базисно плащане, могат да предложат по-добро заплащане, работниците от държавите с плащания на хектар, като България, Румъния, Полша, Литва, Латвия и други, емигрират. 

Ще успее ли България да се справи с тези проблеми в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) чрез балансирани плащания, предстои да разберем.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.