Биологично земеделие автоматично означава по-ниски добиви на хектар, но и по-голямо количество биологични продукти. Това би означавало както увеличение на производствените разходи, така и на разходите за храна.
Кармен Аврам се позова и на целта на ЕК да постави 10% от обработваемата земя на ЕС под строга защита.
Нека припомни какви са целите на стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г.:
- намаляване наполовина на употребата на пестициди и рисковете, свързани с употребата на пестициди;
- намаляване на употребата на торовете с най-малко 20%;
- намаляване наполовина на използването на антимикробни лекарства за селскостопански животни;
- увеличаване с до 25% от обработваемите площи, заети с биологично земеделие.
Има ли шанс постигането на 25% биологично земеделие?
Целите на „Стратегията за биологично разнообразие“ също са амбициозни:
- 30% от земната и морската повърхност да бъде поставена под защита до 2023 г .;
- да се увеличи делът на агролесовъдството;
- намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата;
- увеличаване на площите, покрити с гори, като се засадят 3 милиарда дървета до 2030 г.
ВИЖТЕ ОЩЕ
ЕК: Фермери, променете се доброволно
Земеделие: Зелената сделка като коледен списък с желания
Директни плащания и ПРСР: Ще изяде ли инфлацията от парите на фермерите?
Следете темата и на cap4us.agri.bg.