Показва коментари на Гандалф Белият

Преди всичко – много жалко за човека и пилота Терзиев! Но… жалко и за самолета – колкото и да е бил стар. Ами, да вземем да свалим и останалите Мигове – още сега, без разследване на причините за трагедията! Много съм съгласен с Хаджи Енчо и ето какво ще допълня към казаното от него. Защо все другите да са ни виновни? Защо не се обръщаме понякога и към себе си? Човешката загуба безспорно е голяма, но… насила ли са качили г-н Терзиев в този самолет или с негово съгласие? Приел ли е той всички рискове, качвайки се в него? Бил ли е наясно с това какво може да се обърка, в т.ч. дефекти на самолета, мишената, други самолети и препятствия наоколо, времето? Дали г-н Терзиев не е избрал сам тази професия - защото така му харесва и най-вече заради адреналина?! Дали адреналинът е добър съветник на пътя, в небето, в планината?! Не може ли човекът да се прибере в базата без да е поразил целта – ще му се отрази зле на самочувствието и авторитета ли?! Дали не се е надценил г-н Терзиев и под влиянието на адреналина е преминал границата – по същия начин, по който нашите планинари останаха в планината – в изпитание на собствените си възможности и търсене на техния предел?! Когато човекът е сам – решава сам, нали? Случва ли се понякога да се вземат грешни решения и преценки, да, нали – особено под влияние на адреналина!? Днес по новините на БНТ показаха репортаж с пенсиониран пилот от Пловдивско, който пък каза, че организаторите на полета били виновни - че не прекратили мисията когато мишената се скапала. Ами, г-н Терзиев нямал ли е глава – да вземе сам подобно решение, още повече като опитен пилот и инструктор?! Да не е бил под заплаха от уволнение, ако се върне без да порази мишената?!