ДЗЕС 9 е един от стандартите за добро земеделско и екологично състояние, който пряко засяга стопаните, които се занимават с пасищно животновъдство.
Вижте индикативния график за Кампания 2021
Едно от изискванията, което е предложено да се запази и през новия програмен период, засяга опазването на постоянните пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa) и др.
Този текст заляга в нормативната уредба за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и животновъдите често търпят санкции. Затова от Обединени български животновъди настояват да се уточни кои точно растения, ако се открият в пасище, мера или ливада, са попречили на дейността паша или са вредни за здравето на животните.
„Точно тези вредни растения да се търсят при проверките на бенефициентите и те да не бъдат санкционирани най-общо с термина „нежелана растителност“, апелират от бранша.
Например те не виждат нищо лошо в орловата папрат, която е отровна само ако коренището й се използва за храна.
„Това при паша няма как да се случи предвид дълбокото й вкореняване и невъзможност на животните да го извадят с уста. Отравяния при животните могат да се получат в случаи, когато животновъдът е ползвал орловата папрат под формата на сено и то е над 20% в цялото сено“, твърдят от ОБЖ.
Те дават за пример приложението на орловата папрат в народната медицина, както и за направа на грубо брашно за фураж заради богатото си съдържание на скорбяла в корените.
По отношение на чемериката от всички видове отровна е само бялата и то в непреработен/суров вид. От Асоциацията припомнят, че и тя обича само влажни места – расте покрай потоци, вади и др. „Но и да се намира в пасища и ливади, то тя заема незначителна част“, допълват оттам.
Айлант е дърво, разпространено главно в Китай, докато у нас стопаните се натъкват на неговото присъствие рядко. Тъй като достига 25-30 метра височина, всеки животновъд би пашувал своите животни около него и не би си позволил да премахне дърво, което е в Червения списък на световно застрашените видове.
„Изключително труден е за унищожаване. Рязането на стъблото стимулира усилен растеж на издънки. Когато се опитваме да го изкореняваме и пропуснем дори и най-малък остатък от корена, индивидът се възстановява отново. Ефективната борба става с механично изрязване и третиране с хербициди, както и биологичен контрол чрез заразяване с патогенни гъби от определени видове“, обясняват животновъдите.
Аморфа е смятан в България за инвазивен тип растение предвид бързото му разпространение и достигането му до 4-5 метра височина. Въпреки това растението не е вредно, а напротив, смятат браншовите представители.
„След акациевия мед медът от черна акация (храстовидна аморфа) e най-популярен и пчелите масово посещават цветовете му. Добивите на мед от 1 дка могат да достигнат над 80 кг“, изчисляват от ОБЖ.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
