Как се усвояват субсидиите по мерките от ПРСР?
След 2013 г. разходите на националните органи, които са 3% от бюджета по ОСП, са се увеличили с една трета заради въвеждането на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Интересното е, че тази нова система е струвала на различните държави членки от 2 до 208 евро на хектар използвана земеделска площ (ИЗП).
За различните разходи между страните са повлияли фактори като размера и структурата на селскостопанския сектор, организационната структура на националните органи и избора на информационни технологии, предполагат анализаторите.
Има значителни различия между големите и малките държави членки, като разходите за по-малките са по-високи. Този парадокс може да бъде обяснен с това, че по-малките се възползват в по-ниска степен от икономиите от мащаба.
Проучването показва още, че автоматизацията, цифровизацията и новите технологии за контрол на управлението намаляват административните разходи и тежестта на ОСП. Пример за това е системата за идентификация на земеделските парцели, която се използва за проверка на плащанията по ОСП.
Друга технология, която също може да намали административната тежест, е дистанционното наблюдение, което вече се използва в някои държави членки. То води до по-малко инспекции на място и по-добро използване на ресурсите, когато инспекторите правят проверки по фермите.
Анализаторите разглеждат под лупа и разходите, свързани с кръстосаното спазване. Това са стандарти за здравето на растенията и животните и хуманното отношение към тях, които производителите трябва да спазват, за да получат подпомагане на доходите си.
Експертите изчисляват, че средните годишни разходи само за ИСАК са 10 евро на хектар ИЗП, което за ЕС като цяло е 1,7–1,9 млрд. евро. При кръстосаното спазване разходите са намалели, като те са главно за персонал, инвестиции в информационните технологии и анализ на риска.
Според анализа въвеждането на електронни системи зависи до голяма степен от отделните страни членки. При някои от тях този процес е доста по-бавен. Необходими са инвестиции в инфраструктурата, за да се увеличи достъпът до широколентов интернет в отдалечените селски райони.
В заключение експертите призовават държавите членки да анализират тези разходи за контрол на преките плащания в своите стратегически планове за ОСП след 2020 г. Трябва да се насърчи използването на технологии, които да намалят административните разходи, убедени са те.
Следете темата на cap4us.agri.bg