©

От страна на търсенето демографската перспектива пред големите градове се влошава по-малко от тази, пред която са изправени останалите. Обемът на новите ипотечни кредити, отпуснати в най-големите градове, е по-голям, отколкото другаде, което обяснява и разликите в търсенето на апартаменти. И докато новото строителство увеличава предлагането и при равни други условия води до подобряване на достъпността на жилищата, то е и фактор, оформящ търсенето.

Причината - домакинствата, които се стремят към подобряване на жилищните си условия, се насочват към населени места, където строителството на нови жилища е по-голямо. С други думи, където има голямо търсене, жилищата поскъпват повече и това естествено намалява достъпността им, измерена през средната заплата, колкото и висока да е я.

Донякъде изключения от това правило са Сливен и Пазарджик. В Сливен например трябва да се събира заплатата в продължение на 8 години и 4 месеца, за да се купи дом, а в Пазарджик положението е по-неблагоприятно, отколкото в Пловдив. 

Но на двете места недостъпността на жилищата се дължи на различни причини – в Сливен средната заплата е твърде ниска, а в Пазарджик цените на жилищата са твърде високи В същия доклад, а и изобщо в такива изследвания, достъпността на жилищата се измерва по 4-степенна скала – достъпни, умерено недостъпни, сериозно недостъпни и крайно недостъпни. 

За крайно недостъпни се смятат домовете в населени места, в които трябва да се спестява изцяло заплатата в продължение на повече от 5 години и 1 месец. От актуалното подреждане излиза, че това в момента се отнася за 19 от общо 28 областни центрове в България. 

Ако се налага да се събира заплатата между 4 години и 1 месец и 5 години, жилищата се смятат за сериозно недостъпни. На това условие у нас отговарят 5 населени места: Монтана, Враца, Русе, Стара Загора и Хасково.       В Бургас също както в столицата човек трябва да работи в продължение на 8 години и 10 месеца и да не харчи заплатата си за нищо, за да събере пари за апартамент.    

Умерено недостъпни, т.е. налага се да се спестява в продължение на между 3 и 4 години, са цените на жилищата във Видин, Плевен и Ямбол. 

Няма нито един град, в който жилищата да са напълно достъпни, т.е. апартамент от 81 квадрата да може да се купи със заплата, събирана в продължение на 3 години и по-кратко. 

Например в столицата това се отнася за едва около 2% от всички жилища, намиращи се в крайни квартали. За сметка на това около една пета от апартаментите на софийския пазар изобщо не биха могли да бъдат купени дори от хората със среден за столицата доход, който е най-високият в страната, защото би трябвало да дадат за това всичко, което получават в продължение на 10 години и дори повече. 

Икономистите на Уникредит Булбанк следят имотния пазар от 2002 г. насам и изводът им е, че равновесие между заплати и цени на жилища у нас е имало само през 2003-2004 г., а най-зле е било положението през 2008-2009 г. 

От 2014-2015 г. насам има нов цикъл на покачване на цените на жилищата и макар в момента доходите също да растат с високи темпове, никога през последните 10 години жилищата у нас не са били толкова достъпни за населението, колкото през 2003-2004 г. 

Изчисленията на банката показват, че след спукването на имотния балон през 2008 г. цените на имотите е трябвало да паднат изведнъж с 57%, а доходите да останат на предишното си равнище, за да се върне пазарът в равновесно положение и жилищата да станат отново достъпни. Но вместо това у нас се получи 30-процентен спад на цените на жилищата и 55% ръст на средните доходи за 5-годишен период. 

В момента, за да станат апартаментите поне в София отново достъпни, цените им трябва да паднат с 47%, изчисляват икономистите. Ако равновесие може да се постигне само чрез увеличение на доходите, средната заплата би трябвало да се вдигне с впечатляващите 89%, а апартаментите да стоят със сегашните си цени, показват още сметките.