Концесията на магистрала Тракия пада
На 27.03.2006 година, Върховният административен съд отхвърли протеста на прокуратура. Държавното обвинение поиска прогласяване нищожност на най-полемичното решение на Министерски съвет през изминалите две години, но съда реши че няма основания. Тази седмица (на 04.04.2006 г.), Новото време депозираха предложение до Главния прокурор за внасяне на нов протест. Този път – на истинско, а не измислено основание! И внесе още един иск - до съда, завеждайки гражданско дело. Аргументът е изключително ясен и логичен - дава се на концесия частна земя! Това противоречи на Закона, на Конституцията и на елементарната логика. Когато Симеон Сакскобургготски е одобрил сделката с магистрала Тракия е „пропуснал” да забележи, че подарява частна земя. В момента на сключване на договора за цялото трасе от Калотина до Бургас повече от полувината земи не са отчуждени. А дори на парцелите, които са в процедура на отчуждаване не е изплатено обезщетение. Оказва се, че държавата не просто подарява тлъста сделка на царския обръч от фирми, но и посяга върху собствеността на хората.
Представете си, че се прибирате вкъщи. Отваряте врата и виждате в хола вместо секция и телевизор две бюра, зад които стоят тлъсти чиновници и говорят португалски. Отваряте спалнята и вместо леглото и гардероба се натъквате на лъскава секретарка, която вари кафе и копира на ксерокса. И ако попитате: ”Извинете, но това е моя апартамент, кои сте вие?” Отговора ще е: ”Това вече е собственост и офис на „Магистрала Тракия” АД” . Звучи абсурдно, нали? За съжаление е факт. Ако апартамента все още е ваш, то нивата по пътя София – Бургас вече не е и е взета от Тракия АД, пардон подарена от кабинета на Симеон.
За учудване на обществото, оказа се, че това не са го разбрали нито експертите на прокуратурата нито маститите юристи на опозицията в Парламента.
Те атакуваха само липсата на публичен търг. Но както всички знаят съществува вратичка в Закона за концесиите, с която се допуска предоставянето на концесия без търг или конкурс при определени условия.
Решението на Върховния административен съд, подробно мотивирано, задава поне два значими въпроса:
1. Защо прокуратурата, представляваща върховен надзорник на властта, подстрекавана от „амбициозни” опозиционни сили, внесе негоден протест, съдържащ фалшиви правни основания за нищожност на правителственото решение? За пред кого се демонстрира този популистки устрем с предизвестен край?
2. Съществува ли годно основание за унищожаване на една очевадно корупционна сделка, която позори България пред европейската общност и международните финасови институции? – очакванията на общество и Европа са именно такива.
Отговор на двата въпроса се съдържа в същността на сделката за отдаване на магистралата на концесия. При справка в неофициалния раздел на Държавен вестник и Търговския регистър при Софийски градски съд се установява, че още с подаването на заявление за фирмена регистрация на консорциума „Магистрала Тракия” АД, четири месеца преди обявяване началото на концесионната процедура, като предмет на дейност е посочено експлоатиране на концесия върху Автомагистрала „Тракия” – Калотина – Бургас”
Победителят е намерен – може да открием процедурата!
Това небивало бързане на властта и нейните посредници, обаче, създаде капан за страните по договора и в действителност породи единствено и простичко основание за прогласяване на нищожност на концесионната сделка. Към датата на постановяване на Решение № 1043/2004 г. на МС на Република България за определяне на концесионер и към датата на сключване последващия концесионен договор, преобладаващата част от земята, попадаща под трасето на строящата се магистрала беше и продължава да бъде частна собственост на хиляди български граждани. Започналите в края на месец декември 2004 година две последователни отчуждителни процедури засегнаха участъка от магистралата от Оризово до Нова Загора, но отчуждаването не е приключило и обезщетенията са изплатени само частично. В Закона за държавната собственост изрично се подчертава, че преминаването на собствеността върху отчуждената земя от частните стопани към държавата се извършва след изплащането и получаването на обезщетенията.
Ето защо, към настоящия момент собствеността на земята под терена на АМ „Тракия” от Оризово до Бургас продължава да бъде частна.
Това обстоятелство напълно опорочава концесионната процедура. В Закона за концесиите /чл.2,ал.1, т.1 и чл. 4, ал.1, т.6/ изрично и императивно се посочва, че на концесия може да се отдава само и единствено публична държавна собственост. Касае се за особено съществено нарушение на Закона за концесиите, както и пряко на чл.17, ал.3 от Конституцията, който извежда основния принцип на неприкосновеност на частната собственост. Налице е невъзможен предмет за отдаване на концесия – частни земи, което представлява още едно отделно основание за прогласяване на нищожност. От това нарушение са
пряко засегнати над 4800 собственици на частни земеделски земи и горски територии.
Така формулираните основания за нищожност на концесионната сделка са били известни на обществеността, прокуратурата и в крайна сметка - на правителството. На тази основа, въпросът: по каква причина прокуратурата внесе странния протест с предизвестена смърт, без да се позове на изложените противоконституционни актове на властта, се превръща в риторичен!
За това юристите на Новото време внесоха тези два протеста – до прокуратурата и до съда. Но не е нужно да си адвокат, за да разбереш, че неможе да крадат частна собственост на хората. Новото време, счита че сделката за магистралата ще падне и едва ли ще се намери съдия, които този път да защити кабинета. Разбира се, остава да видим новия главен прокурор и българските магистрати дали ще имат кураж да защитят обществения интерес или отново ще сложат наколенки пред Доган, Станишев и Царя.
Информацията е на в."Бъди БГ".