Финансите на държавата в момента се управляват съобразно продължението на бюджета от 2022 г. и в този смисъл те са консервативно управлявани. Това каза в ефира на БНТ
Иван Костов - премиер на България 1997- 2001 г. Според него възможността да се постигне бюджет в рамките на 3% е само тази година и ако този шанс се изпусне, следващата година ще бъде много по-трудно да се свие бюджетът до един допустим дефицит.
Иван Костов смята, че може да се изпълни бюджет с този дефицит, но е категоричен, че партиите са задължени да го гласуват и да приемат една значителна част от мерките, които ще предложи Министерството на финансите, като връщане на ставките на ДДС, който според него, трябва равно да облага стоките, с изключение на книгите.
Попитан дали трябва да "затягаме коланите" – да има намаляване на заплати и пенсии, за да са стабилни държавните финанси, той заяви:
"Няма много възможности да се затягат коланите. По-скоро следващото правителство трябва да мисли за събираемостта на данъците, за включване на допълнителни приходи - примерно от концесии и довършване на приватизационни сделки. Миналата година имаше 200 млн. от приватизационни сделки. Има резерви, които могат да бъдат включени. Нееластичните разходи в бюджета, каквито са пенсиите, заплатите на заетите в бюджетната сфера и лихвените проценти са на много високо ниво и са много трудно управлявани и възможността да се постигне бюджет в рамките на 3% е само тази година - ако този шанс се пропусне, следващата година ще бъде много по-трудно да се свие бюджетът до един допустим дефицит, защото ще има много по-нисък растеж, ще има по-ниска инфлация. Няма как да се очакват същите приходи. Тази година е шансът и той трябва да бъде използват. Във фирмите и домакинствата има достатъчно пари, които позволяват да се изпълни един бюджет през тази година", каза Костов.
Предлага също депутатите да премахнат всички субсидии, защото, това по думите му е "падане на дъното държавата да субсидира частни фирми".
По отношение на данък "свръхпечалба", каза, че знае защо толкова шум се вдига около това предложение, като през ноември Народното събрание е приело да се облага с такъв данък фирмите, които произвеждат въглища, природен газ и нефтопродукти. Тази практика е приложена и се оказа, че ще засегне 17 от 32 фирми и ефектът за 2022 г. са 72 млн. лв. Ако се приложи само за половината година, както предлага МФ, ефектът далеч няма да бъде облагане на годишната печалба с 33%, уточни Костов.
По отношение на събираемостта на данъците каза, че сравнение с миналата година изоставането е около 700 млн. несъбрани планирани приходи от ДДС, което е над 95% от планираното количество.
"За мен това е много странно да се случи, при положение, че има висока инфлация. Странно е за макроикономическата логика. Щом се създаде НС, трябва да изяснят какво се е случило, че е изостанала събираемостта", каза той.
За публичните разходи каза, че години наред България и МФ икономисват от публичните капиталови разходи, като много от тях са крайно необходими и не могат да бъдат безкрайно отлагани. Що се отнася до текущите разходи - там възможностите за икономии са малки, каза още
Иван Костов.
За хората с ниски пенсии каза, че в малката кошница инфлацията е 22% и тези хора са ударени силно, но ако искаме сериозно да се преборим с неравенството, данъкът не може да остане еднакъв за всички. Костов предлага прогресивно подоходно облагане.
Другата мярка е примерно забрана на рекламирането на хазарта, ограничаването на всички хазартни игри, защото много хора се подлъгват и харчат парите си, губят домовете си, тъй като се увличат по хазарт. Държавата трябва да поеме повече грижи за хората в социално неравенство, за децата, каза още той.
За инфлацията обаче Костов съобщи добри новини. Първата е, че два от факторите, които причиниха инфлационния скок през 2022 г. са обърнали посоката си. ЕЦБ спря да изкупува обратно активи, тоест да пуска пари в обращение и на няколко пъти вдигна основният лихвен процент. Това е антиинфлационна мярка, смята Костов.
Другото е каква е била динамиката на цените на ключовите енергоресурси и на тези, които причиниха повишаването на цената на храните. В сравнение с януари - февруари 2022 г. сега електроенергията в ЕС е спаднала с 25%, а у нас с 27,3%. Нефтът, който обработва "Нефтохим Бургас" - "Уралс" спадна с 46,7 процента, "Брент" - с 14,2 %, природният газ - спадна с 57.5%, пшеницата с 9,5%, слънчогледовото олио с 22.6%.
Би трябвало спадът да повлияе на инфлацията у нас, смята Костов. Но според него България има още един фактор и той остава - повишаването на пенсиите и доходите. А кога ще намалеят цените на дребно зависи как ще бъде прието продължението на бюджета до края на 2023.
По отношение на предсрочните избори
Иван Костов каза, че има минимални очаквания за сформиране на редовен кабинет