Крилати фрази, изречени от Тодор Живков

Когато стане дума за Тодор или Тодоровден, неминуемо се сещаме за един специален Тодор. Той е в спомените на много хора по много различни начини - едни, особено по-възрастните от нас,  си спомнят за него с носталгия, други с омерзение, трети - с любопитство. Но никой не остава равнодушен. Този най-прочут Тодор за българското общество е Тодор Живков. С неговото име е свързан 45-годишният "социалистически строй", който ни бе наложен под диктата на СССР. 

За някои Живков е "бащица"-та, най-умният, далновидният и загрижен за добруването на нацията политик. За други той е символ на неприемлив за много хора период от нашата история, символ на тоталитаризъм, липса на свободно слово и свободна мисъл, откъснатост на България от света и ограниченост в рамките на бившите соц.организации "Варшавски договор" и "СИВ" (Съвет за икономическа взаимопомощ), обединяващ социалистическите страни от т.нар."Източен блок".

Тодор Живков е виден политик от Българската комунистическа партия, който в Народна република България между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове – първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ и председател на Държавния съвет на НРБ.

През есента на 1989 година рязко се смени държавното устройство и по площадите се пееше песента "45 години стигат!"

Някои наричаха този 45-годишен период "социалистическа революция",  други - "държавен преврат",  а трети - "окупиране на страната от Съветската армия". 

Някои, които са го познавали отблизо твърдят, че той е бил ловък политик, лавиращ между "капките" на съветския контрол на принципа "Снишаване, снишаване, докато отмине бурята". Други го определят като полуграмотен "селски тарикат", имал късмета да се появи на политическата сцена в подходящия момент.

Сред народа обаче се помнят и смешните му реакции и крилати фрази. Предлагаме ви някои от тях:

"Социализъмът е едно недоносче. Ето това е самата истина“.

"Ако плащаш с фъстъци - получаваш маймуни.“ - Цитат от книга на Тодор Живков.

"Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.“

"Това е политиката - да се слееш с народа". — В предаването "Всяка неделя" 

"Аз работех като преводач - превеждах овците от един хълм към друг.“

"Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…“

"Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.“

"Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“

"До 9 септември 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред!“

"Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.“

"Тази година завод за полупроводници, догодина - за цели.“ - На откриването на завод за полупроводници в Ботевград.

"Времето е ваше, но всичко друго е наше.“ - В коментар на лозунга "Времето е наше“.

"Според последното преброяване мечките ги водеха някъде към 1300 души.“

Спомняме си и онзи забавен момент, когато Живков поздрави студентите с "Честит 8-ми март, скъпи студенти!"

Какъвто и да е бил най-известният Тодор в социалистическа България, днес той е история, а за нас остават само уроците от нея. Дано сме ги научили.

Честит Тодоровден!