Критична суша заплашва българското земеделие, на места в Пловдивско изобщо не е валяло през октомври

Изминалият октомври постави сериозни предизвикателства пред българското земеделие, като се нареди сред най-сухите месеци в историята на страната от началото на XXI век. Според данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), в голяма част от страната валежите са били значително под климатичната норма – между 0 и 50% от средните стойности.

В Южна България на места, като Сандански и Садово, не е регистриран нито един ден с валеж през целия месец, което драстично понижи влагозапасите в почвата.

Тези неблагоприятни условия затрудняват подготовката и сеитбата на зимните житни култури и влияят негативно на ранните фази на развитие на есенниците. В североизточни райони, като агростанция Добрич, положението е малко по-добро, но в останалите части на страната липсата на продуктивна влага се задълбочава. В северозападните райони (агростанции Кнежа и Бъзовец) и в южни райони (агростанции Кюстендил, Сандански, Пловдив, Пазарджик и Чирпан) влагозапасите на 50 см дълбочина в почвата са изключително ниски – под 50% от пределната полска влагоемност, а в дълбочина до 100 см влагата е почти изчерпана, съобщават още от Асоциация на българските села

Критични са и нивата на водоемите и реките, които са жизненоважни за напояването на земеделските площи. През октомври водните количества на реките бяха под праговете за средни  води и около тези за ниски води, което ограничава възможностите за напояване и създава сериозна заплаха за зимните култури. В района на село Зидарово река Факийска пресъхна напълно, а други реки като Искър при Нови Искър регистрираха краткотрайни, но недостатъчни повишения на нивото, достигайки само 102 см в началото на месеца и 69 см малко по-късно.

Засушаването оказва и допълнителен натиск върху селата, където местните жители разчитат на собствено производство и селскостопански дейности за прехраната си. Според експерти, продължителното засушаване може да доведе до значителни загуби в селскостопанската продукция през следващата година, като създаде риск от дефицит на основни култури и допълнителни разходи за напояване и изкуствено поддържане на почвената влага.

Освен природните фактори, критичният недостиг на  вода в България се задълбочава и от източването на язовирите заради работата на водноелектрически централи (ВЕЦ), свързани с интереси на политически партии. Водата, която би трябвало да се запазва за напояване и нуждите на селските общности, се насочва към ВЕЦ-ове, често с цел финансова изгода, без да се взема предвид дългосрочният ефект върху земеделието и водоснабдяването. Тези практики създават допълнителен натиск върху местните водни ресурси, задълбочавайки кризата и оставяйки язовирите на опасно ниски нива в ключови региони на страната.

На фона на тези трудности, месецът показа също значителни температурни отклонения. Средните месечни температури се движиха между 10 и 16°C, като най-високата температура от 34,2°C бе измерена в Чирпан на 4 октомври, а най-ниската достигна -6°C в Чепеларе на 21 октомври. Такива температурни амплитуди създават допълнителен стрес за посевите и утежняват ситуацията за селскостопанските производители.

Климатичните условия през октомври сигнализират за нуждата от устойчиви решения за водоснабдяването и напояването в селата и земеделските райони. Дългосрочната липса на валежи и тревожно ниските нива на водоемите изискват спешни действия и инвестиции в напоителни системи и технологии за задържане на почвената влага, за да се гарантира бъдещата стабилност на българското земеделие и устойчивостта на селските общности.