Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Къде се коренят причините за безпрецедентния срам, който си лепнахме след резултатите на PISA? | ||||||
| ||||||
Първо, нека разгледаме най-общо твърдението, че "всичко си е наред“ – изразена ноторно, но не единствено в позицията на образователния синдикат, от които излиза, че PISA е криво изследване, а българските ученици са си супер. Не съществува, разбира се, методология за оценка на знания и умения, която да е безгрешна и да се радва на универсална подкрепа. Тази обаче е единствената, която се прилага в такъв широк обхват от страни с различни образователни системи и позволява пряко да правим сравнения между тях. Твърденията, че водещите държави се нагаждат към подхода на структуриране на PISA теста в името на международен престиж не могат да бъдат напълно оборени. Въпреки това обаче незавидните резултати на българските ученици, сравними с държави с иначе значително по-ниско ниво на икономическо и социално развитие остават. Обвиняването на външни фактори винаги е най-лесният подход, но в случая е напълно погрешно. Противоположната теза е, че в училищното образование се наблюдава някакъв небивал разпад. Тя е също толкова невярна и почива най-вече на низходящата тенденция в резултатите на българските ученици в трите категории на PISA. Спадът на резултатите обаче е видим в редица от изследваните държави през 2022 г., а авторите на публикацията го описват като "безпрецедентен“. В България можем да говорим не толкова за остър, нов проблем със знанията и уменията на учениците, колкото за хроничен такъв – изводите за страната са сходни от поне десетилетие. Също толкова несъстоятелно е да се отдава прекалено голяма тежест на пандемията, ограниченията и ученето от разстояние; те определено имат своя ефект, почти универсално негативен, но проблемите са далеч по-системни и дълбоки от този еднократен шок. Сред самите резултати се натрапват няколко, които заслужават специално внимание. Единият е високият дял – около 50% и в трите тествани насоки (четене, математика, природни науки) – на учениците, които не покриват минимума за функционална грамотност. Този резултат може да бъде поставен и в контекста на зрелостните изпити, където приблизително 1/5 от учениците не успяват да покрият минимума – практически оценка "слаб 2“, като при външното оценяване по математика след седми клас слабите оценки са дори с по-голям дял. В сравнение със стандартите на PISA българските изпити за пореден път се доказват като по-леки и "милостиви“ спрямо учениците – но дори и така те потвърждават, че част от учениците устойчиво не успяват да добият дори най-базови знания и грамотност. Обратно, делът на учениците с най-високо ниво на постижения варира в диапазона 1-3%. Това развенчава един устойчив мит, а именно че дори "масовото“ образование в България да не е особено добро, все пак елитните училища държат много високо ниво. Това би било вярно ако например 10% от учениците бяха в групата с най-добри резултати, както е в страните – световни лидери, но не виждаме и това. Буквално няколко училища в цялата страна отговарят на най-високия стандарт, а останалите, макар и с публичен имидж на "елитни“, остават много назад. Не по-малко значение има запазването на водещата значимост на семейната среда и социално-икономическия статут на учениците за техните постижения. Иначе казано, училището в почти всички случаи се проваля във фундаменталната си функция да коригира неравенството във възможностите и предоставят възможности за развитие на децата от бедни семейства и особено – с родители с ниско образование, от неразвити райони и с ограничени възможности. Тези наблюдения, разбира се, имат фундаментално значение за бъдещето на българската икономика. Всяка година завършва породеният випуск, от който половината ученици няма да могат да покрият минималната функционална грамотност. Това до голяма степен ограничава потенциала за растеж – добре образованите, и най-вече умеещите да учат кадри са сред най-важните изисквания на всички инвеститори, и докато не подобрим работната си сила повечето от тях ще продължат да ни заобикалят. Този извод важи с двойна сила за страна като България с подчертано негативни демографски процеси, което означава, че способността на всеки един да се реализира на работно място с висока добавена стойност е от ключово значение. Не говорим за някакъв стопански колапс – икономиката на България от десетилетия се развива въпреки слабите резултати на училището. Говорим обаче за отрязване на възможността за изпреварващ растеж и бързо догонване на средноевропейския стандарт на живот в обозримо бъдеще. В този контекст реакцията на Министерство на образованието е особено притеснителна. Вместо да адресира фундаменталните проблеми, които класирането в PISA просто изважда наяве, ден преди обявяването на резултатите министърът съобщи, че планира да подготвя учениците специално за формата му, в опит да "хакне“ системата и следващия път България да се класира по-напред. Тази мярка няма как да доведе до какъвто и да било смислен резултат, освен да похарчи малко време на учениците и учителите за подготовка. Ако целим трайно подобрение, фокусът не може да е върху този или онзи тест – обратно, учениците трябва да разполагат с базовите знания и умения, които да им позволяват да се справят независимо от формата. Какви мерки са необходими вместо това? В началото на учебната година публикувахме списък със спешни мерки за подобряване на качеството на училищното образование, и по тази причина се спираме по-кратко на най-важните насоки. Фокусът трябва да бъде поставен върху качеството, при това на качеството на основополагащите насоки на образованието – грамотност, разглеждана като способност да се разбира, интерпретира и използва информация, и математиката. Наред е и обновяването на учебните програми и преформатирането им, така че да максимизират свободата на учителя и индивидуалността на учениците. При самите учители също има нужда от промяна – не само на заплатите, но и на подготовката и методите. Няма как да пропуснем и ролята на семейството; както виждаме за пореден път, без неговото активно участие задачата на училището става в пъти по-трудна. Реформата в никакъв случай няма да е лесна, но е наложителна, и безкрайно закъсняла, така че най-добре да започнем веднага. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятели
на 09.12.2023 г.
0
на 09.12.2023 г.
+1
Aнонимен
на 09.12.2023 г.
+1
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обявиха официално колко е населението на България
15:39 / 27.11.2024
Слави Трифонов се завръща в bTV
12:59 / 27.11.2024
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Златна 2025 година за пет зодии
14:55 / 27.11.2024
Тя се завърна
16:52 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
