Първите публикации, които оценяват Независимостта, се появяват доста преди 10 ноември 1989 г., още в началото на 80-те години на отминалия 20 век и са били дело на търновския професор Петър Горанов, който вече не е между живите за съжаление. Също така и от проф. Цветана Тодорова, учен с доказани качества. Това каза историкът доц. д-р Пламен Павлов.
"По принцип Независимостта e едно събитие, което не беше особено долюбвано от комунистическия режим и тогава за него почти не се говореше", добави историкът.
Според него стогодишнината на Независимостта през 2008 година е отбелязана по добър начин, с научни конференции и тържества, както би трябвало да се отбелязват подобни събития. По принцип интересът на историческата наука към самото събитие не е от вчера и много отдавна е оценено събитието, добави историкът. Обществен отзвук то получава едва след 10 ноември особено с честването на стогодишнината.
"Трябва да се признае, че и до днес редица българи, хора, които нямат пристрастие към историята, се колебаят в своята оценка за станалото на 22 септември 1908 година. При анкети и други разговори се вижда, че има хора, които объркват Съединението с Независимостта, оправдавайки се, че и двете неща са станали през септември месец, отбеляза доц. Павлов. Всъщност, добави той, става дума за едно грандиозно събитие, защото към 1908 година сме единствената васална държава в Европа, което само по себе си уронва престижа на България.
Вярно е, посочи историкът, че до 1908 година веднага след Освобождението, българските правителства, особено такива държавници като Стефан Стамболов, като Константин Стоилов правят всичко възможно, за да елиминират най-тежките клаузи на Берлинския конгрес и на това васално положение и че в общи линии България действа като независима държава, но формално от международноправна гледна точка нещата са стояли така и е било крайно време да се приключи с този въпрос, с васалната зависимост на Княжество България".