По-евтиното бяло сирене е било предпочитано пред кашкавала. Значително по-скъпите пушени, топени и други видове сирена много рядко са намирали място в пазарската кошница. Същата тенденция се откроява и при месото. Крехкото агнешко е било прекалено солено за изтънелия семеен бюджет и очевидно се е купувало само за да се спази празничната традиция. За цялата 2012 г. домакинствата са купили средно по едва 1,3 кг от деликатесното месо, което означава, че всяко семейство е сготвило по по-малко от една плешка.
За сметка на това хората са наблегнали на свинското и пилешкото, чиито цени са доста по-поносими. Положителна тенденция е, че се е увеличило потреблението на риба. През 2012 г. всяко домакинство е изяло средно по 13,5 кг. Средната цена за килограм обаче е 5,60 лв., което означава, че хората са се хранили не с котлет от сьомга или филе от пъстърва, а по-скоро с цаца, шаран и скумрия.
110 кг хляб по-малко
В същото време сме хапвали по-малко бял хляб. Спрямо 2001 г. потреблението на насъщния е намаляло с внушителните 110 кг - от 253 на 143 кг.
По-евтините продукти са били цел №1 и при напитките. Статистиката показва, че през миналата година българите са зареждали хладилника си предимно с минерална вода и газирани питиета. Това са продуктите, чието потребление има най-стабилен и значителен ръст през последните десетина години. През 2012 г. всяко семейство е изпило средно по 128,2 литра, което е рекорд от 2001 г., когато за пръв път НСИ публикува публично данни за консумацията на домакинствата.
Преди 11 години сме купували почти три пъти по-малко бутилки минерална вода и газирани напитки. За същия период потреблението на многократно по-скъпите сокове и нектари бележи дори по-голям ръст, но продължава да бъде ограничено до по-малко от 10 литра на година.
Подобна е ситуацията и при алкохола. И тук по-тънката за джоба бира е най-предпочитаното питие. През 2012 г. всяко семейство е изпило средно по 42,8 литра от кехлибарената течност - с над 4 литра повече спрямо 2011 г.
На пръв поглед количеството изглежда малко, но трябва да се има предвид, че статистиката не изключва от потреблението бебетата и малките деца, които не близват алкохол. За сметка на увеличаващата се консумация на бира през м.г. всяко домакинство е изпило по 4,4 литра вино и по едва 1,5 литра ракия.
Търсенето на по-евтини храни определя поведението и при потреблението на плодове. През м.г. хората са купили над 21 кг ябълки и повече от 28 кг дини и пъпеши. В същото време всяко семейство е изяло по едва 800 г от значително по-скъпите ягоди и малини. Вероятно заради голямото си поскъпване през последните години сред предпочитаните десерти очевидно не са и ядките.
През 2012 г. потреблението на домати е спаднало до 37,5 кг, което е с близо 5 кг по-малко спрямо 2011 г. Лек спад има и при консумацията на краставици. Вероятно заради стремглавото поскъпване на яйцата през миналата пролет потреблението през 2012 г. е намаляло до 222 броя на домакинство - с около 10% по-малко спрямо предходните две години. В сравнение с 2001 г. обаче всяко семейство е изяло с 62 яйца повече.
Олиото е сред малкото продукти, в чието потребление няма съществено изменение в последните десетина години. През м.г. обаче статистиката отчита, че домакинствата са купили средно по 31,7 литра - с почти 4 литра по-малко в сравнение с 2010 и 2011 г. Лек спад има и при картофите, въпреки че и през м.г. те са останали сред храните с най-стабилно присъствие на трапезата.
През последните 3 години консумацията на прясно мляко постепенно намалява. През м.г. всяко домакинство е изпило средно по 44,5 литра, което е по-малко дори и спрямо 2001 г. При киселото мляко през последните години консумацията се запазва по около 58 кг годишно. Семействата са готвили и по-малко боб, докато лещата запазва позицията си в потребителската кошница с близо 5 кг на година.
Данните на НСИ дават представа и за движението на цените на хранителните продукти от 2001 до 2012 г. През този период оризът, брашното, хлябът, рибата, прясното и киселото мляко, доматите, захарта, ягодите, виното и ракията са поскъпнали двойно. Единствено минералната вода и газираните напитки са запазили цените си.
Търсенето на телевизори заради европейското първенство по футбол и Олимпийските игри през 2012 г. е повишило продажбите. Пазарът обаче все още не се е възстановил дори на нивото от 2001 г. и е много далеч от рекордните продажби през 2006 г., когато на всеки 100 домакинства се падаха средно по над 4 купени телевизора.
От данните на националната статистика се вижда, че когато става въпрос за покупка на телевизор, българинът действа на принципа: "Като ще е гарга, да е рошава."
Макар през 2012 г. броят на тези покупки да е повече от скромен (едва 1,7 на 100 семейства) хората са заделили средно по 632 лв. за качествен уред. Сумата е с 50% повече спрямо 2011 г.
През миналата година е започнал леко да се съживява и пазарът на перални и бойлери. Ръстът обаче е толкова минимален, че само затвърждава приказката, че у нас бяла или черна техника се купува само когато старият уред се счупи и вече не може да се ремонтира.
Продължават да се свиват продажбите на хладилници. През 2012 г. на всеки 100 домакинства се падат по едва 1,1 уреда. През пиковата за търсенето на хладилници 2006 г. продажбите са били двойно повече, при това са се купували по-скъпи марки, отколкото сега. По-малко са и купените прахосмукачки, които през 2011 г. отсрамиха потреблението на битови електроуреди със средно 3 покупки на 100 домакинства.
Купуването на не много скъпи обувки, риза или блуза е основният коз в шопинг терапията на дамите в България. Сякаш напук на максимата, че в кризата си носим старите дрехи, българките все по-активно обновяват гардероба си.
През 2012 г. всеки 100 домакинства са купили средно 82 чифта обувки. Интересна подробност е, че мъжете купуват по-скъпи обувки от своите дами. Те заделят средно за чифт по 40 лв., а жените - по 32 лв. За сметка на това силният пол отстъпва откъм количеството.
През 2012 г. всеки 100 семейства са купили средно по 138 дамски обувки и 115 ризи или блузи. Данните на НСИ показват, че за последните 11 години потреблението на тези стоки е скочило двойно.
През последните 3 години стабилно се увеличават и продажбите на рокли. Само през 2012 г. ръстът е около 25%, въпреки че едва една пета от домакинствата са заделили пари за такава покупка. Още по-голям е скокът при продажбите на значително по-скъпите дамски палта и якета.
Свива се обаче и без това ограниченото търсене на костюми. През 2012 г. едва едно от двайсет домакинства е похарчило пари за официална дреха. Това е по-малко спрямо предходните години.
По-скромен принос за увеличеното потребление на дрехи имат и мъжете. Представителите на силния пол купуват все повече панталони, връхни дрехи и ризи, макар и в по-малки количества от жените.
Домакинствата са преодолели спада в покупателната способност, предизвикан от ръста на цените и задържането на заплатите през последните години. Това показват данните на НСИ за 2012 г. Националната статистика изчислява колко стоки от всеки вид могат да се купят със средния годишен доход на човек в България.
Числата показват, че през 2012 г. всеки е можел да си позволи 437 кг повече хляб, 67 кг повече сирене или пък 11 чифта повече дамски обувки, отколкото през 2011 г. Измерен в свинско месо средният годишен доход се е увеличил с 50 кг - от 512 кг на 562 кг.
Покупателната способност е намаляла единствено при яйцата, гроздето и телевизорите. Причината е, че през м.г. тези стоки са поскъпнали с по-голям процент от доходите.
Източник: в. "Труд"