Политическият риск за България е един от най-високите от страните в ЕС заради амбивалентната позиция на политиците по отношение на ЕС, НАТО и влизането в еврозоната. Тази несигурност обезкуражава дългосрочните чуждестранни инвестиции в България и те се пренасочват към политически по-стабилни държави. Това коментира Левон Хампарцумян, финансист и председател на Българския форум на бизнес лидерите, в ефира на
BloomberTV.
"Когато инвеститорите планират стратегически веригите си за доставки, те ще си зададат въпроса дали да изграждат важни производства в България, след като тя е с единия крак в Европа, а с другия някъде другаде. Преживяхме нещо подобно през 90-те години, когато югославските войни ни отделиха от Европа и големите инвестиции като автомобилни производства и авиолинии се осъществиха в Централна Европа, а не при нас. Хърватите и румънците са много по-ясни в позициите си. Хърватия влезе след нас в ЕС, но ще влезе преди нас в еврозоната“, посочи Хампарцумян.
Той предупреди, че популистките аргументи срещу влизането ни в еврозоната и нежеланието на българските политици да им опонират са опасни за страната.
"Няма смисъл да се замерваме с опорни точки, а с валидни аргументи. Всички страни, които приеха еврото днес са по-добре, отколкото бяха преди да го приемат“, подчертава той. Според него другият валиден аргумент е, че еврото служи като геополитическа котва, която ни държи в НАТО и ЕС в случай, че на власт дойдат политици, които "ще искат да правят референдуми и да ни вадят от ЕС и НАТО“, каза банкерът.
Технически излизането от еврото ще бъде непосилно за тях и това ще подсигури оставането ни в геополитическото влияние на Европа.
По отношение на инфлацията финансистът смята, че тя ще бъде продължителна, но това няма как да се избегне, тъй като е част от икономически цикъл, започнал преди пандемията и войната.
"Още преди пандемията и войната се напечатаха доста пари заради мерките на ЕЦБ и Федералния резерв след кризата от 2008-2009 г. Беше ясно, че в един момент когато се обърне цикълът и тази подкрепа се оттегли, ще трябва да има и по-висока инфлация и лихви. Въпросът е този процес да се управлява така, че да няма резки шокове, а плавно повишаване на лихвите и укротяване на инфлацията между 5% и 10% за относително дълъг период между 5 и 10 години, за да може да се постигне баланс“, каза той.