©

"Девет месеца се лутам между живота и смъртта в пълно отчаяние. Обикалям държавните институции и търся помощ, но, уви, безуспешно", ридае Кети Райчева-Халил.

След отвличането на съпруга й тя се обръща към Министерството на външните работи. Оттам изпращат официална нота, на която ливанската страната отговоря: "Талал Халил е влязъл на територията на страната на 18 ноември 2012 г. и не я е напускал.

На 25 януари 2013 г. Кети получава известие от Международния Червен кръст, че съпругът й е намерен. Хуманитарни работници го откриват в централния затвор "Румие" в изключително тежко физическо и психическо състояние. Зад решетките Талал прекарал три инфаркта и е отслабнал от 120 на 60 кг. Със съдействието на Червения кръст и Външно роднините му успяват да се свържат с него.

"На снимката изглеждаше като жив труп - изпит, изплашен и блед като смъртник. Когато се чухме по телефона, в началото Талал не можеше да говори. Чуеше ли глас на близък човек, започваше да хлипа и да плаче. Постепенно успя да продума няколко свързани изречения", разказва съпругата му.

Два месеца е изтезаван в тъмниците на шиитската Партия на Бога в Южен Бейрут и на 23 януари е предаден на Военното разузнаване.

На 7 април Талал Мохамед е изправен пред Военен съд в Бейрут. Обвинен е в шпионаж в полза на Израел, предоставяне на информация за местонахождения на съпротивата на "Хизбула", повечето от които после са бомбардирани от Израел по време на юнската война през 2006 г.

Най-тежкото обвинение срещу него гласи, че е събирал и предавал данни за дома на генералния секретар на "Хизбула" шейх Хасан Насралла с цел да подпомогне убийството му от Израел. От години Насралла живее в секретни бункери и се придвижва по мрежа от тайни тунели под земята. За предателството си е получил 0 000 от Израел.

При разпитите, съпроводени с нечовешки мъчения, в подземията на "Хизбула", Талал Халил е признал, че в Пловдив, където живее с прекъсвания от 1989 г., се е свързал с офицерите от израелското разузнаване Любо, Радо, Емо, Димитър, Наско, Кибарски, Альоша, Симеон и Рамадн, които били от еврейски произход. Либарски му възложил да разузнае дали "Хизбула" не държи пленения израелски пилот Рон Гарад в сградата "Шуейфани" в южния квартал "Дахия" на Бейрут. (Гарад е заловен от шиитската групировка "Амал" през октомври 1986 г., след като неговият изтребител F-4 Phantom II се разбива. Впоследствие е предаден на "Хизбула" и Иран, но израелската държава понастоящем смята, че е убит).

Талал Халил изпълнил задачата, но установил, че военният летец не се намира в сградата.

След завръщането си в България на тайна среща в Посолството на Израел в София офицерите Симеон и Рамадан го обучили да работи с компютър и програма за въздушна топография, да определя на координати и цели върху карта.

Талал се върнал в Бейрут, където събрал информация за стратегическите обекти и ръководители на "Хизбула". Този път е внесъл в Ливан свръхмодерна апаратура за предаване на шифровани съобщения, скрита в дъска за рязане на месо, с която предава информацията на Мосад.

Според военното следствие по време на шпионската си дейност от 2002 г. насам ливанецът е разузнавал телекомуникационната компания "Телеком", фирми за търговия с телекомуникационни устройства и сървъри, пристанище Ал Узаи, строителна фирма "Уаад", радиото и телевизията на "Хизбула". Българският зет периодично бил пращан на спецобучение в Тел Авив.

"По време на разпита обвиняемият Талал Халил заяви, че е член на БСП и като такъв е имал връзка с политици, депутати, министри и офицери от сигурността и е изброил някои от тях", пише в решението на Военния съд.

Съдия-следователят Риад Абу Гайда иска смъртна присъда за българския зет. Халил не се признава за виновен и обжалва решението. Следващото заседание на съда е на 1 ноември.

Пред Военния съд Талал Халил се отрича от първоначалните показания и заявява, че те са изтръгнати след зверски изтезания от "Хизбула". По време на разпитите, водени от отговорника по сигурността на "Хизбула" Абу ал Фадл, са го пребивали до безсъзнание и са гасели фасове по тялото му, има и счупено ребро. Халил се страхува да говори за всички мъчения, на които е бил подлаган. В затвора му е отказано преместване в болница въпреки трите наскоро прекарани инфаркта, диабета и преживения преди време инсулт.

Съдът постановява: "Хизбула" е предала Талал Халил на 23 януари 2013 г. и той веднага е бил предаден на лекаря на затвора д-р Самир Кахуаджи, който е установил, че задържаният е в добро здравословно състояние, което опровергава твърдението му, че е бил подложен на побоища".

Халил казва също пред съда, че е бил арестуван и изтезаван, защото е политически противник на Партията на Бога и е агитирал на изборите за Саад Харири. Обвиняемият заявява, че си е измислил "офицерите от израелското разузнаване", които всъщност са негови приятели и познати от Пловдив. Наскоро те са си извадили документи от служба ГРАО, че не са евреи, а българи, и са ги изпратили да бъдат представени пред съда. Талал и съпругата му Кети, както и някои от замесените "израелски агенти", са членове на БСП-Пловдив.

Близките му в Града под тепетата, както и местната организация на соцпартията са потресени от кошмарните обвинения.

"Какви 0 000? Ние едва свързвахме двата края. Напоследък той нямаше пари и за кафе. Дори за последното му пътуване до Бейрут през ноември снаха му изпрати 300 долара", недоумява Кети Райчева. 

Според нея пълни измислици са и ходенията до Тел Авив и тайните беседи в израелското посолство, за които е обвинен от властите в Ливан.

Негов приятел намира за особено нелепо твърдението, че ливанецът е комуникирал с "Мосад" чрез модерна шифровъчна апаратура. 

"Талал, горкият е много зле с техниката - дълго не можеше да разбере кое е сайт и кое - мейл. Голям зор видяхме, докато го научим да работи с компютър. Той не става за разузнавач, тъй като е прекалено доверчив и добър - можеш и залъка от устата му да вземеш". 

Близките му подозират, че зад зловещия шпионски съдебен процес се крие роднинска вендета за пари и имоти. Засега военното следствие не е представило никакви доказателства срещу него освен изтръгнатите с насилие показания.

Семейството на Талал Халил получава пълно съдействие от и.д. посланика ни в арабската страна Пламен Цолов и неговите служители. Дипломатите провеждат неформални срещи с ливански държавници, посещават го в затвора, настояват да му се осигури медицинско лечение, превеждат съдебните решения и помагат за защитата му.

Министерството, начело на което се смениха трима министри от изчезването на ливанеца досега, обаче е далеч по-резервирано в подкрепата си. "Искахме от Външно да се намесят. Те казаха, че делото е от частен характер и не може българската държава да се бърка. Обещаха да съдействат, ако ние покрием всички разноски по защитата на Халил. После консулството успя с много мъки да намери адвокат, тъй като никой не искал да защитава човек с подобно обвинение в служба на Израел", отбелязва Кети Райчева.

По думите й Външно се въздържа да се меси в политически истории и смята,че случаят е от битов характер. Семейството смята, че единственият шанс Талал Халил да бъде спасен е спешно да получи българско гражданство. "Ако властите не се смилят, не му дадат бързо гражданство и той не получи българска и европейска правна защита, моят тежко болен съпруг ще умре в затвора", тревожи се Кети Райчева.

Източник: в. "Стандарт"