Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Лъчезар Бакърджиев от ИТН: Бизнесът на оръжейните заводи зависи силно от политическата обстановка в света | ||||||
| ||||||
– Г-н Бакърджиев, как оценявате състоянието на военно-промишления комплекс и тенденциите за неговото развитие? – Българският оръжеен експорт нараства 5.2 пъти в абсолютни стойности за последните пет години, достигайки 1.22 млрд. евро. Докато през 2013 г. той отговаря за едва 0.59% от БВП, през 2020 г. достига 2.42%. Оживлението на сектора, насърчено от поредица мащабни конфликти най-вече в Близкия Изток, промени значително социално-икономическата картина в подбалканските райони в близост до заводите. Спадът е особено видим при сопотския ВМЗ, чиито приходи намаляват с две трети. Търговецът “Кинтекс" също отбелязва понижение. Проблемът е, че военното оборудване не се търси постоянно в такива мащаби, а зависи от конкретната конюнктура, както и от готовността на държавата да позволи местно оръжие да се озове в най-горещите конфликтни точки в света – например Сирия или Йемен – през доставките за Саудитска Арабия. Вече има индикации, че цикълът на възход е към края си, а от готовността на заводите да се пренасочат към друг тип производства, ще зависи състоянието не само на икономиката в Сопот, Карлово и Казанлък. Бизнесът на оръжейните заводи като цяло е цикличен и зависи силно от политическата обстановка в света – особено в страните, които са традиционни клиенти на българските производители на специална продукция. Именно конфликтите в такива региони преди няколко години извадиха ВМЗ над водата и му дадоха няколко години спокойствие и ръст. Сега обаче цикълът започва да се обръща. Според източник от сектора от около половин година има индикации за намаляване на поръчките. Този спад се забелязва най-вече при поръчки, които получават производителите. Тази тенденция се чете и в отчетите на държавните военни дружества. Приходите на ВМЗ рязко спадат, а печалбата се свива 23 пъти. Значително (с над 40%) намаляват и разходите, което е сигнал за по-малко работа в завода. Цикличният характер на оръжейния бизнес рискува да постави икономическото развитие на цели региони в зависимост от ескалацията на насилие в Близкия Изток, вместо да насърчава заводите (най-големите от които са държавни) да инвестират в преход към интеграция във военно-промишления комплекс (ВПК) на страните от НАТО, включително и активно участие в програмите за превъоръжаване на БА. – Каква е вашата ангажираност към военно-промишления сектор? – Ние бяхме длъжни в българския парламент да потърсим тези отговори за състоянието и тенденциите за развитие на военно-промишления комплекс. Да кажем ясно няколко неща – първо, че следим много внимателно всичко, което се случва в този сектор. В пленарна зала беше иницииран дебат за развитие на отбранителните способности на страната в съответствие с "ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2032“. Сами разбирате колко важен е този отрасъл за българската икономика. Съвсем нормално беше да искаме да научим, каква е българската позиция и политика на правителството за подкрепа на този толкова важен за страната сектор. Нашето ясно разбиране е, че правителството трябва да стои и подкрепя всеки български оръжеен производител в неговите усилия да печели договори с други страни и да изнася продукция произведена в България. Това е високотехнологичен бизнес, това са работни места. Като сложите и техните семейства, като сложите и пряко свързаните с дейностите става въпрос за немалко български граждани. – В рамките на 46-то НС от ИТН имахте питания към министъра на икономиката за бъдещето на сектора. Припомнете кои са важните въпроси относно стратегията за развитие на ВПК и конкретно на ВМЗ (ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ) в контекста на инвестиционните проекти на БА и възможностите на европейския отбранителен фонд? – Съществуват редица въпроси, на които трябва да се дадат конкретни отговори. Някои от тези въпроси са: - Създадена ли е платформа за сътрудничество между Министерството на отбраната, Военно-промишления комплекс (бизнеса) в контекста на възможностите предоставяни от ЕФО (Европейски фонд за отбрана); - Каква е стратегията на ДДК за развитие на ВМЗ и конкретно, запазване на работните места и развитие на човешките ресурси в контекста на програмите за индустриално сътрудничество; - Каква е стратегията на ДДК за развитие на ВМЗ в контекста на възможностите предоставяни от програмите за индустриално сътрудничество за превъоръжаване на БА и ЕВРОПЕЙСКИЯТ ФОНД ЗА ОТБРАНА; - Кое налага предприятия от Военно-промишления комплекс като "ВМЗ“ ЕАД, "Кинтекс“ ЕАД и "НИТИ“ ЕАД, да продължават да са част от "ДКК“ ЕАД , а не на подчинение на Министъра на икономиката, където традиционно винаги са били и където значително по-ефективно могат да се осъществят програми за индустриално сътрудничество и кооперирани производства в рамките на партньорските организации в рамките на Северноатлантическия алианс; - Държавната консолидационна компания (ДКК) е най-големият клиент на Българска банка за развитие (ББР). Каква е структурата на обезпеченията на отпуснатите кредити. Активи на предприятията от ВПК, използвани ли са за обезпечения по кредити на ДКК; - Кои предприятия от състава на ДКК работят на печалба и кои на загуба. След изнесената информация за неефективни проекти на ДКК и нецелесъобразно изразходване на средства , не се ли явяват предприятията от ВПК донори на средства или обезпечения за подобни проекти; - ВПК е елемент от критичната инфраструктура и основен елемент от националната сигурност. Какъв е управленският капацитет на ДКК в този контекст. Въпросите кореспондират с ясното разбиране, че развитието на ВПК се основава на сътрудничеството между основните икономически субекти, армията, външнополитическите структури, разузнавателните организации и висшата държавна администрация като цяло. Най-важното условие за неговото развитие е единството между интересите на тези центрове и фактът, че те, в своята общност, са основните сили определящи и защитаващи националните интереси. ВПК има не просто пасивната роля на потенциален доставчик. Той е център на влияние, който е в състояние да задвижи процеса на преструктуриране на държавните разходи (увеличени разходи за отбрана) и преструктуриране на самата отбранителна система – за генериране на повече "свободен“ ресурс, който да може да бъде усвоен от българската икономика. Решението следва да обхваща както стратегическите инвестиционни проекти, така и "текущите отношения“ между МО и бизнеса. В първия случай фокусът ще е поставен върху въвличането на българския бизнес в доставките, а във втория – в подобряване на ефективността и установяването на прозрачни, взаимноизгодни отношения. – Какви отговори получихте на зададените въпроси в рамките на парламентарния контрол? – На въпроса, създадена ли е платформа за сътрудничество между Министерството на отбраната, Военно-промишления комплекс (бизнеса) в контекста на възможностите предоставяни от ЕФО (Европейски фонд за отбрана) и стратегията на ДДК за развитие на ВM3 и конкретно, запазване на работните места и развитие на човешките ресурси в контекста на програмите за индустриално сътрудничество, се дава отговор, че функционира индустриален форум, като платформа и механизъм за свободно обсъждане на въпросите, свързани с изграждането на българската отбранителна и технологична индустриална база и развитието на българските научни, технологични и индустриални способности в подкрепа на националната сигурност и отбрана. Проблем в конкретния случай е липсата на отговор за резултатите от съществуването на подобен форум. Отделно за Европейският фонд за отбрана е посочено, че същата е седемгодишна програма на ЕС (2021-2027) с бюджет от почти 8 млрд. евро, която осигурява безвъзмездна финансова помощ в подкрепа на научно-изследователската и развойна дейност на продукти и технологии, свързани с отбраната. В отговора ясно е отразено, че държавните дружества от отбранителната индустрия не са проявили интерес към финансирането от Европейския фонд за отбрана. И този факт кореспондира със стратегията на ДКК за развитие на ВМЗ и конкретно развитие на човешките ресурси и иновации, в контекста на програмите за индустриално сътрудничество, където в бизнес програмата на ДКК не са заложени средства от програмите. На въпроса кое налага предприятия от Военно-промишления комплекс като "ВМЗ“ ЕАД, "Кинтекс“ ЕАД и "НИТИ“ ЕАД, да продължават да са част от "ДКК“ ЕАД, а не на подчинение на Министъра на икономиката, където традиционно винаги са били и където значително по-ефективно могат да се осъществят програми за индустриално сътрудничество и кооперирани производства в рамките на партньорските организации в рамките на Северноатлантическия алианс, е изразена позиция, че ДКК следва да се преструктурира и от холдинга да бъдат извадени дъщерни дружества, включително ВМЗ. Но също така е подчертано, че тази промяна зависи от анализ на процесите и последиците по отношение на кредитите на ДКК във ББР, по които особен залог са именно тези дружества. Тези отговори пораждат редица въпроси за бъдещето на ВМЗ в контекста на разкритията за ББР. Като се има в предвид, че Държавната консолидационна компания (ДКК) е най-големият клиент на Българска банка за развитие (ББР). Каква е структурата на обезпеченията на отпуснатите кредити. Активи на предприятията от ВПК, използвани ли са за обезпечения по кредити на ДКК. Заложените активи/предприятия от състава на ДКК работят ли на печалба или на загуба, и кои. След изнесената информация за неефективни проекти на ДКК и нецелесъобразно изразходване на средства, не се ли явяват предприятията от ВПК донори на средства или обезпечения за подобни проекти. Когато се дава отговор на тези въпроси трябва да се има в предвид, че кредитът отпуснат на ДКК от "Българска банка за развитие“ ЕАД, съгласно Договор за кредит от 2016 г. и подписани допълнителни споразумения към него, е обезпечен със залог на търговско предприятие на ДКК, вписан в търговския регистър по партида на дружеството, и реален залог върху акциите на "Монтажи“ ЕАД, НИТИ ЕАД и "Ел Би Булгарикум“ ЕАД – дъщерни дружества. Недоумение предизвиква отговорът на Министерството на икономиката, че активи на предприятия от ВПК не са използвани за обезпечаване кредитите на ДКК. И твърдението, че предприятията от ВПК не са донори на средства за обезпечение на редица непрозрачни, неефективни проекти на ДКК. Фактите показват , че обезпеченията включват залог на търговското предприятие на ДКК явяващо се собственик на ВМЗ и произтичащите от тези обстоятелства последици, още повече, че НИТИ ЕАД е с вписан реален залог на акции. – Каква е посоката за развитие на ВПК и в частност ВМЗ? – Развитието на ВПК трябва да се основава на сътрудничеството между основните икономически субекти, армията, външнополитическите структури, разузнавателните организации и висшата държавна администрация като цяло. Най-важното условие за неговото развитие е единството между интересите на тези центрове и фактът, че те, в своята общност, са основните сили определящи и защитаващи националните интереси. Не на последно място – ако в определени моменти България и Европа са имали лукса да смятат, че националните интереси и националната сигурност зависят все по-малко от употребата на сила, то развитие на средата показва навлизане в нов период. Взаимоотношенията между армията и бизнеса са основният елемент на тази система. За разлика от западните индустриални демократични държави, Въоръжените сили в България не представляват сериозен интерес за бизнеса. Формирането на средата за сигурност, която позволява в България да съществуват относително устойчиви условия за икономическа дейност (стабилност, заради която сме член на НАТО и от там – на ЕС), за съжаление не се разбира и оценява подобаващо. При бюджет от около 1 млрд. лв.(значителна за българските стандарти сума), около 750 млн. лв. са за заплати и други разходи за персонал. Макар да имат отражение върху бизнеса под формата на потребление, тези пари не се усещат пряко (също както и въздействието на средата за сигурност). Оставащите 250 млн. лв. покриват "режийни разходи“, разходи за бойна подготовка, поддръжка и ново оборудване. Капиталовите разходи и част от разходите за текуща издръжка много често не се отразяват пряко на българския бизнес т.е. не отиват при него или се разпределят на основата на различни "свързаности“ между ръководството на държавата и отделни стопански субекти. Така бизнесът разглежда разходите за отбрана предимно като тежест, а армията се съсредоточава върху запазването на разходите за личен състав, с цел поддържане на численост и социални условия. В крайна сметка се достига до затваряне на системата за отбрана, стремеж за намаляване на разходите за отбрана от страна на бизнеса и изоставяне на инвестиционните програми. България (на равнище общество, ключови икономически фактори и основни политически сили) изглежда не вижда смисъл от инвестиции в отбраната. Един милиард лева годишно, при настоящата структура от над 35 хиляди военно-служещи и цивилни в структурата на Министерство на отбраната са пари изразходвани крайно неефективно, тъй като вътрешното им разпределение е приблизително 74:22:4 % (личен състав:текуща издръжка:капиталови разходи). Т.е. не може да става въпрос за поддръжката на съществуващи способности, без дори да се говори за придобиване на нови. Това положение не благоприятства нито армията, нито икономиката, нито държавата като цяло. То следва да бъде променено, с отчитане на мотивите на всички заинтересовани страни. На първо място: трябва да бъде ясно, че сегашните 1 млрд. лева не биха могли да позволят развитие, т.е. генериране и инвестиране на свободен ресурс, дори при по-малка структура и численост на Въоръжените сили. Всяка програма за развитие предполага увеличение на разходите до равнищата от над 1,5 млрд. лева годишно. На второ място: по-големи разходи за отбрана трябва да се съчетаят с преглед на структурата, за да се отстранят от нея всички ненужни елементи. Важен елемент е придобиване на отбранителни способности чрез привличане на възможностите на ВПК на територията на страната. Създаване на устойчива среда за логистично и военно-техническо осигуряване на ВС в условията на нарастващи рискове за сигурността и отбранителната способност на страната. На трето място: целта е да се освободят пари за развитие на отбранителни способности – т.е. разходите за личен състав да са в размер на до 40-50% от бюджета (при бюджет от 2% или дори 1,5% от БВП равнището 40% е напълно постижимо). Това би означавало от няколко стотин милиона до над един милиард годишно, които могат да се бъдат управлявани. Тогава усещането на бизнеса няма да бъде за неосезаемото понятие (докато не да се загуби) "сигурност“, а за значителен финансов ресурс под формата на държавни поръчки На четвърто място: Основните системи въоръжения не могат да бъдат доставени от българската индустрия. Това намалява ентусиазма на българската икономика да желае по-големи отбранителни инвестиционни разходи. Част от причините за това неразбиране се дължат на армията и Министерство на отбраната. Българската индустрия не е в състояние да разработи и произведе съвременна високотехнологична бойна машина на пехотата, танк, самоходна артилерийска установка, многоцелеви изтребител и т.н. Но това е вярно, само ако говорим за цялостен продукт. Този факт не пречи на българската икономика да бъде ангажирана – т.е. да има значителна, ако не и основна част в усвояването на "свободните“ средства за отбрана. "Непостижими“ са само основните системи въоръжения и то – частично. При голяма част от проекти за тяхното придобиване от доставчика може да се изиска използването на български (или базирани в България) подизпълнители. Това е практика използвана от практически всички европейски държави със среден и по-малък размер. Освен това всеки проект за придобиване на основна система въоръжение съдържа в себе си много съпътстващи елементи (от инфраструктура, през доставка на консумативи и поддръжка), които могат да бъдат изпълнявани от български компании. И последно, но може би първо по важност: Българският индустриален капитал има не просто пасивната роля на потенциален доставчик. Той е център на влияние, който е в състояние да задвижи процеса на преструктуриране на държавните разходи (увеличени разходи за отбрана) и преструктуриране на самата отбранителна система – за генериране на повече "свободен“ ресурс, който да може да бъде усвоен от българската икономика. – Сътрудничество и обща визия, това ли са ключовите думи за решаване на проблемите в сектора? – Решението следва да обхваща стратегическите инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия и кооперирането в рамките на индустриалното сътрудничество в рамките на партньорските програми на НАТО. В първият случай фокусът ще е поставен върху въвличането на българския бизнес в доставките, а във втория – в подобряване на ефективността и установяването на прозрачни, взаимноизгодни отношения. И в двата случая, от ключово значение е създаването на платформа за сътрудничество между МО и бизнеса. Стратегическите инвестиционни проекти са тези, за придобиване на нови основни системи въоръжение и техника. Тяхната цена обикновено започва от няколко десетки милиона лева и може да достигне до над 1,5 – 2 млрд. лева. При голяма част от тези проекти българският бизнес не може да предостави цялостно решение. Главната задача е МО да играе посредническа роля между българския (базираният в България) бизнес и чуждестранните доставчици и да осигурява включването му като подизпълнител. Ролята на държавните предприятия – основното решение е да бъдат включени в публично-частни партньорства – държава, чуждестранен доставчик, български частни компании. Трябва да се има предвид, че поддържането на държавни предприятия само за сметка на поръчки от Българската армия е практически невъзможно. Поръчките за тежко оборудване (машиностроене) от други държави – твърде ограничено в краткосрочен план (ако въобще е възможно). От друга страна, максималната възможна част от производството на ново оборудване и особено поддръжката му, трябва да се осъществяват в България. Решението е инкорпорирането на съществуващите държавни мощности в програмите за индустриално сътрудничество , при участие на българския бизнес. Това е основен приоритет за развитие на ВПК. Важен инструмент за решаване на поставените задачи е изграждане на технологичен и иновационен капацитет на предприятията от ВПК. Съществен елемент в тази посока е реализирането на концепцията "ИНДУСТРИЯ 4.0“ като хоризонтална политика за постигане на качествен скок на предприятията от ВПК и развитие на научно приложни изследвания приложими във ВПК. Реализацията на ефективни партньорства и изграждането на научно-изследователска екосистема в рамките на ВПК е невъзможно без възстановяване на научно-развойните звена в рамките на индустрията. Друг важен компонент от концепцията за устойчиво развитие е възможността за изграждане на перспективни партньорства в рамките на Европейския фонд за отбрана. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 4080 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/680 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
14:51 / 24.11.2024
"УниКредит Булбанк" предупреди клиентите си
14:08 / 25.11.2024
Нов хитов турски сериал завладява ефира
15:59 / 24.11.2024
Ново нападение в столичен мол
19:56 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
