Любомир Кючуков: Най-дълбоките причини за ситуацията във Франция се крият в три обществени дефицита
Във Франция има три много видими обществени дефицита - дефицитът на сигурност, дефицитът на справедливост и дефицитът на доверие, което се чувства в обществото. Всеки от тях има много дълбоки корени и нито един от тях не се атакува в момента. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи, сега директор на Института за икономика и международни отношения.
"Загубата на доверие, разминаването между дневния ред на управлявани и управляващи. Голяма част от обществата и френското общество конкретно няма чувството, че управляващите са тези, които решават техните проблеми. Нещо повече, политическото разделение на ляво и дясно постепенно губи релевантност от гледна точка на публичните нагласи, защото лявото и дясното се разглеждат като част от проблема, а не като път към неговото решение, смяната на едното с другото не се разглежда като път към неговото решение. И между другото това отговаря и на въпроса: Макрон ли е проблемът – не е Макрон само. И затова се раждат и по-екстремните тенденции, каквато виждаме и в случая екстремна, най-много често екстремно дясното, но също така имаме и в ляво екстремни прояви", коментира Кючуков.
"Преди всичко това се използва от крайната десница, при това не само във Франция, използва се основно през призмата на антимигрантските настроения. Между другото заявление, и при това официално, имаше от страна на управляващите в Полша, в Унгария, в Италия. Те отдадоха всички тези проблеми във Франция на мигрантския натиск и на загубата на европейска идентичност. Нещата според мен са доста по-различни. Това, което наблюдаваме, е, че със загубата на тази сигурност, която националната държава даваше доскоро, изваждането този уют, който европейските общества имаха – и политически, и социален, създаде проблеми, и в обществата почнаха да се търсят тази загубена национална сигурност на едно по-ниско ниво, на поддържавно ниво, на общност, на етнос, на религия, на идеи. И затова се оформи от една страна групировки на радикалния ислям, от друга страна много силни ксенофобски настроения и антимигрантски, които разделят обществата. Оказа се, че глобализацията отваря държавите, но затваря обществата. И това се чувства много сериозно във всички европейски общества, и безспорно крайнодесните, антимигрантските партии са тези, които най-вече печелят от тези процеси", коментира Кючуков.
По думите му вълненията във Франция обхващат всички градове, не само предградията: "Те са много по-неконтролируеми за разлика от предишните, на практика нямат ограничения в разрушението, което се прави. Не на последно място, друга особеност е, че те са много силно повлияни от социалните медии – те се организират в социалните медии в много по-голяма степен отколкото досега и обхващат преди всичко най-младото поколение, тийнейджърите на възраст между 13 и 20 години. И това ги прави много по-трудно контролируеми, защото там общественото недоволство избива най-директно и най-неконтролируемо. А дали се търси някакъв монопол – не. Това е по-скоро основното, което нееднократно ставаше дума, това е гневът, това е недоволството, това е чувството за липса на перспектива и на каквато и да е защита: Социална, политическа, включително и от гледна точка на образование и работа".