Новият български еврокомисар Илиана бе на първото си посещение в България, след като беше избрана за този пост. А първите й срещи бяха с премиера Николай Денков и с предшественичката й на поста Мария Габриел, сега вицепремиер и министър на външните работи. Бяха обсъдени две теми, стана ясно от брифинга, който дадоха Илиана Иванова и Николай Денков, първата са приоритетите на българското правителство. А втората, как да използват възможността на позицията като еврокомисар на г-жа Илиана Иванова, тази позиция, която е свързана с образованието, културата, науката и иновациите, която може да даде възможност на България да се възползва максимално от европейските фондове, както и от всички инструменти, които могат да бъдат използвани от Европейския съюз. Стана ясно също така, че се обсъжда една-единствена възможност за влизането на страната ни в Шенген, а именно декември 2023 г. Темата обсъждаме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи, настоящ директор на Института за икономика и международни отношенияГ-н Кючуков, как гледате на възможността България да влезе в Шенген декември 2023 г., реалистично ли ви се струва това?Шанс определено има и то сериозен, без да се фиксира, разбира се, каквато и да било крайна дата. И този шанс се нарича “прозорец за възможност". Тук става дума за международната конюнктура в момента, която е благоприятна и това е свързано с войната в Украйна, колкото и да изглежда парадоксално това.
Да, казвате благоприятна, а в същото време войната в Украйна, защо е така? Обяснете ни.Защото Европейския съюз прави всичко възможно да бъде максимално консолидиран в условията на продължаваща война и да изглажда всички съществуващи вътрешни противоречия в рамките на Съюза и разделителни линии в него, които биха могли да действат разединяващо и противопоставящо. А безспорно въпросът с членството на България и Румъния в Шенген е една от тези линии, които създават противоречие вътре в Съюза.
Трябва ли обаче това, според вас, да се случи наведнъж или трябва да има някакво степенуване. Тоест, приоритет да бъдат първоначално да речем летищата, пристанищата, а след това да се случи на по-късен етап всичко останало. Как трябва да се случи? Как ще бъде по-ефективно, според вас?Естествено, че по-удачно за страната ни е това България и Румъния да бъдат пълноправни членове на Шенген във всички аспекти, въпреки, че реално не се изключва и другата възможност това да стане поетапно. Първо, с летищата и пристанищата, след това и със сухопътните граници на страната.
Това, което обаче и в двата случая предполага е работа, защото няма смисъл дори да се повтаря всичко непрекъснато казвано до тук за готовността на България и Румъния за Шенген и да се само убеждаваме, че сме готови, както и да се окайваме в националните медии колко несправедливо постъпват спрямо нас. Това няма да реши проблема, още по-малко пък, ако по вътрешно-политически подбуди поставяме под въпрос самата си готовност за членство. Иначе казано, не става дума за заклинания и заклеймявания, а за работа. Именно защото сега има такава възможност е необходимо активно и най-вече целенасочено политическо усилие в международен план, който да търси решаването на въпроса през следващите години. И тук има няколко възможни полета за действие.
Кажете сега кои са тези възможности.Аз говоря за полета за действие, които са задължителни да бъдат използвани. Първото, естествено е европейските институции. Вие започнахте анонса с българския комисар. Когато говоря за европейски институции имам предвид Европейската комисия и Европейския парламент, те и двете са се произнесли многократно в полза на България, т.е. акцентът в момента е работа не в тях, а чрез тях.
Но пък българският еврокомисар каза на акад. Денков, че трябва българското правителство да осигури стабилност, както и взимането на бързи и адекватни решения. Обещаха си непрекъснато да комуникират помежду си с българските власти, разбира се, но определено тя му намекна, че има какво да се желае.Безспорно има какво да прави българското правителство, но аз бих казал, че това отново е в посока работа с партньорите, тъй като от гледна точка на тези формални, задължителни условия , за които винаги е ставало дума, България ги е изпълнила. Но когато говоря за работа в европейските институции, аз имам предвид, че това се отнася особено в Европейския парламент сред евродепутатите от Австрия и Нидерландия, знаем, че това са двете страни, които на практика блокират присъединяването ни. И това ни води към второто поле на действие, което има пряко отношение към едно днешно изказване на нидерландската депутатка София ин'Т Велд.
Беше много изненадващо наистина. Да “абсолютен срам", каза тя. “България и Румъния трябва да бъдат приети незабавно".Това е преобладаващото становище в Европейския парламент, интересното тук е, че това идва от нидерландска страна, от нидерландски евродепутат, при това от нидерландския евродепутат, който принадлежи на същото европейско семейство, говоря за либералите, към което принадлежи управляващата партия в Нидерландия. И когато говоря за второто поле, става дума за един аспект, който почти не се засяга, но който, според мен, е ключов именно през призмата на това, че блокирането е резултат от вътрешно-политическа конюнктура в Нидерландия и Австрия. Става дума за работата не само на междудържавно, но и на партийно ниво, в рамките на европейските политически семейства, като отчитаме още повече, че предстоят избори за Европейски парламент през юни 2024 г. И когато говоря за работа на партийно ниво, става дума и в Европейския парламент, и на двустранно ниво. Тук трябва да се отчита, че българската делегация на социалистите в ЕП през миналата година вече успяха да предотвратят присъединяването на Швеция към Австрия и Нидерландия като трета блокираща страна. Тогава на власт в Швеция беше ляво правителство.
Наблюдаваме много активна работа от страна на председателя на АЛДЕ, партията на европейските либерали Илхан Кючук сред това политическо семейство, включително в Австрия. Но трябва да се отчита, че правителството в Нидерландия е център-дясно, а в Австрия е дясно, т.е. и в двете страни на власт са политически формации и партии, които принадлежат към ЕНП. Тук, разбира се, в българското правителство съществува известен проблем, доколкото “Продължаваме промяната" не членува в нито едно европейско политическо семейство по-голямо. Но за сметка на това, още по-голяма е ролята от партията на ГЕРБ като управляваща от Европейската народна партия, именно с оглед на политическите ситуации и управляващите в Австрия и Нидерландия. И именно затова казвам, че е позитивно, че София ин'Т Велд принадлежейки към същото европейско политическо семейство “Обнови Европа" в която членува управляващата в Нидерландия Народна партия на свободата и демокрацията, призовава към безусловно приемане на двете страни.
Дали обаче нейният глас ще бъде припознат и от останалите членове в нейната партия, както казахте, въпросът тук е партиен по-скоро.Тя дори не принадлежи към управляващата партия, тя принадлежи към друга партия, която е член на същото европейско политическо семейство.
Така е, така е.И едва ли нейният глас ще бъде достатъчен, но натрупването на гласове в самата Нидерландия в подкрепа на приема на България и Румъния, безспорно е важно. Има и трето поле, на което трябва да се работи, това е работата с влиятелните партньори, говоря за държави в и извън ЕС, на първо място Германия, Франция.
Г-н Кючуков, може би голяма част от решенията се взимат в Берлин и в Париж, а не толкова в Брюксел и в Страсбург, ще се съгласите ли с мен?Това наистина е третото поле за работа, за което ставаше дума, именно от работата с влиятелните партньори, на първо място, разбира се, в ЕС това са Германия и Франция, които също за доста дълъг период бяха скептични относно присъединяването на България и Румъния към Шенген, но сега подкрепят това присъединяване и това би следвало да се използва. А също така и работата със Съединените щати, независимо, че те не са част от ЕС. Тук имам предвид дори и факта, как Хърватия беше приета в Шенген, изпреварвайки България и Румъния.
Което до голяма степен беше осигурено именно благодарение на позициите и бих казал дори натиска на тези три страни, за нейното бързо интегриране в Шенген. И тук би следвало да се добави още едно поле, последното, но може би дори най-важно. Всичко това, би следвало да се осъществява в координация с Румъния. За дълъг период от време двете страни се състезаваха и се опитваха да се профилират позитивно, за сметка на другата държава.
Сега ми се струва, че вече няма място за подобно съревнование, а се налага да се работи много активно съвместно. Тук трябва да кажем, че Румъния е доста по-активна от България, поне видимо така изглежда, и бих казал дори по-настъпателна, включително чрез директен натиск и асиметрични действия спрямо Австрия, защото Румъния е спирана само от Австрия, докато Нидерландия е страната, която спира и България. Когато говоря за директен натиск, имам предвид публичната заявка на правителствено ниво от румънска страна, че ще прибегнат към международни правни действия, спрямо Австрия, ако бъдат блокирани отново. Асиметрични, имам предвид дори блокирането във времето на акредитацията на австрийски представители, на австрийски наблюдатели в работата на НАТО, която в момента Румъния осъществява. Тоест, ако трябва да резюмираме, сега действително е моментът, в който България трябва да направи максимално възможното, за да влезе в Шенген. И бих казал, че неуспех би било, ако не постигнем това.
Казахте какво прави Румъния, а по нейния пример България може ли да предприеме сходни мерки, за да убеди Австрия и Нидерландия, че сме готови?Какви точно мерки трябва да се предприемат по двустранна линия, това е преценка, разбира се, на българските власти. Но аз мисля, че тук имаме първо, спектърът от възможности е достатъчно широк и той включва включително и такива мерки, за които стана въпрос. И второ, мисля, че това за което вече говорихме, това трябва да бъде в координация с Румъния.
Скоро бивш министър на околната среда и водите коментира в една друга медия, че ако Урсула фон дер Лайен е искала България да е в Шенген, то и Нидерландия и Австрия са щели да се съгласят много отдавна. Какво мислите вие за това? Става въпрос за Нено Димов, бивш министър на околната среда и водите.Мисля, че България и Румъния отдавна имат подкрепата на ЕК и че тази подкрепа е искрена. И тук става дума, по-скоро за начина на функциониране на ЕС, тъй като решението се взима не от комисията, т.е. от органа управляван от Фон дер Лайен, а от Съвета, т.е. от всички държави-членски. От тази гледна точка, естествено, че Комисията не може да наложи решение на държавите-членки. Впрочем, когато става дума за решение на държави-членки, винаги трябва да се има предвид тези ат хок съюзи, временни съюзи по отделни теми, по интереси, които се образуват между отделните държави и тук България трябваше да търси точно това, за съжаление, тя в известна степен затвори пред себе си вратата за подобни съюзи с начина по който тя пък от своя страна блокира едно важно за Европейския съюз решение и политика. Говоря за блокирането началото на преговорите на Република Северна Македония за членство в ЕС, когато България се оказа в изолация.