Любомир Мерджанов, археолог: До края на сезона очакваме още разкрития на Голямата могила край Пловдив

Археологът Любомир Мерджанов, в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус", за неразкритите тайни за Голямата могила в Пловдив. Счита се, че тя е свързана със сателитно селище на града или с вилно имение, което е принадлежало на местната тракийска аристокрация.         

Г-н Мерджанов, защо се твърди, че това е най-голямата могила в България?  И така ли е наистина?

А не. Могилата не е най-голямата в България, но предвид размерите й се класира в първата десетка в Горно тракийската низина като размери. Тя е почти 20 м висока, 70 м в диаметър, което наистина е много внушително като размери на могилен насип. Със сигурност, за Горно тракийската низина тя е една от първите 10 като размери.

А може ли да опишете какво точно представлява самата могила, кога е регистрирана, от кого?

Ами, могилата е част от един много голям могилен некропол, известен в науката като "Гъстите могили“. За първи път за този некропол се споменава в публикациите на Борис Дякович още през 1907 година, който всъщност е първият, който картира могилите, дава им точното местоположение и ги описва съответно. По негово време той не е имал възможност да ги проучва наистина, тъй като тогава законите са били малко по-различни. А в последствие Димитър Цончев също се занимава с този некропол. За съжаление обаче могилите, които са били около 100-на, в по-голямата си част са безконтролно разрушени във връзка с прокарването на новото Кукленско шосе, заводите, които са в района. Така, че за тях нямаме никакви данни. Всъщност, могилата, която ние проучваме, е последната оцеляла от този некропол. Неслучайно се нарича Голямата могила, тъй като, както ви казах, размерите й са доста внушителни и най-вероятно заради тези размери тя е оцеляла до наше време. Така, че ние се заехме с нейното проучване още през 2021 година, тъй като установихме, че тя също е обект на незаконни дейности. Имаше незаконно сметище от северното й страна, изкопни дейности, свързани с добиване на пръст, които също се нерегламентирани. Горе, на върха, имаше изкопи, така че преценихме, че е нужно да се проучи, за да не бъде загубена и тя за науката. И всъщност, това беше основната причина да стартираме разкопките още през 2021 година.

Тази могила част ли е от праисторическото селище "Яса тепе“?

Не, не. Тя е част от тракийски надгробен могилен некропол, т.е. това са надгробни могили, свързани с тракийската култура, много по-късна от т. нар. "селищни могили“ от праисторията.

По-късен е периодът, значи?

Да.

Докъде сте с проучванията? Доколкото разбрахме, основният терен все още не е проучен изцяло.

Точно така. Ние в първата година проучихме само върха на могилата, където регистрирахме структури от Средновековието, а през 2022 година отнемахме пластове в центъра на могилата, а тази година също продължаваме в центъра и в югозападния край, където отнемаме пластове. И да, както казахте, основният терен все още не е достигнат, където всъщност се предполага, че трябва да е гробното съоръжение, заради което е издигната могилата.

Трябва да се копае още надолу ли?

Да. Още надолу, още встрани и да се надяваме, че ще имаме някакъв по-ясен резултат до края на този сезон. Всъщност, нашата работа тази година е ориентирана в посока, определена от резултатите от едно геофизично проучване, което направихме миналата година, което ни показа определени аномалии, към които ние всъщност сме се насочили в момента. Но това ще отнеме още доста време, докато ги достигнем.

Аномалии в какъв смисъл? Малко повече ще ни разкажете ли?

Ами геомагнитното проучване показва аномалии, които са различни като текстура и като структура от могилния насип, т.е. предполага се, че става въпрос за съоръжение, градеж или нещо такова.

В последното наше интервю вие казахте, че е открит един иманярски тунел, но след това май бяха открити още тунели?

Да, в последствие се откри още един. Първият иманярски тунел го засякохме още 2021 година. Той се движи от източната периферия на могилата към центъра й, като пред 2022 година изяснихме, че той не достига до никъде, не достига до гробно съоръжение, свършва на 7 метра навътре. А всъщност, вторият тунел, който е изцяло разкрит през 2022 година, е доста интересен, тъй като всъщност не се касае за стандартен иманярски тунел. Това е прокопаване, което е извършено през 30-те години на миналия век, по всяка вероятност от военни формирования, не с цел достигане на гробно съоръжение, а по-скоро с цел създаване на укрития, или нещо такова, тъй като на върха на могилата регистрирахме такива военни установки, свързани с отбраната на града, по всяка вероятност. Така, че вътре в самия тунел имаше две галерии, по стените на които бяха издраскани като инициали множество имена и годината 1933-та. Още повече, че никой иманяр не си оставя имената по стените  на тунела. Това е правено по всяка вероятност от войници.

Те са копали там по техни си задачи и са оставили инициали?

Да, техните задачи, неясно за нас точно какви, са били свързани с военното дело и  са прокопавали този тунел. Той е много високо, вижда се по трасето му, че целта не е била да достигне до гробни съоръжения, а някаква друга цел, която за нас в момента не е известна.

Т.е., не е правилно да се нарича иманярски тунел?

Да, да. Не е най-коректно да се нарича иманярски.

Добре. И в момента как сте, успявате ли, имате ли достатъчно работници, до кога точно свършвате, финансирането добро ли е?

Чудесно сме финансирани от Община Пловдив, както и миналите години, нямаме проблем относно финансирането. Работници също имаме. При нас работата с работници е спорадична, тъй като проучването на могили е малко по-различно, т.е. има дни, в които са много необходими, има дни, в които не са необходими, така че работим на такъв цикличен принцип с работниците. Така че всичко е наред като организация, работим и се надяваме скоро време да имаме някакви по-съществени новини.

А като находки, освен тези иманярски тунели, какво още има открито там?

Ами освен средновековните структури на върха, всъщност, материалите ни от могилния насип са основно керамични фрагменти, които ни дават и датата на насипване на мобилния насип. Към момента почти цялата керамика обхваща периода от IV век пр. Христа, като има и малки фрагменти, които биха могли да минат в края на V век пр. Христа, но основно IV век и около него ни е датата на насипване на могилния насип  според керамични материали.

Имате ли вече представа колко са били гробовете там, на могилата?

Не, не, за съжаление нямаме представа. Всъщност, за гробовете, които са свързани с насипването на могилата, все още нямаме представа.

Да се надяваме,че скоро вече ще имате малко повече представа.

И аз се надявам, че до края на този сезон ще има по-съществени резултати.

Много ви благодаря за това интервю!