©

Със същите думи може да бъде обрисувана и самата Любомира. 18-годишната резерва трябваше да застане редом до златните момичета от националния отбор по художествена гимнастика в най-трудната им битка.

Тази за победа над смъртта. Грациите извоюваха медал на европейското първенство в Израел и го посветиха на Цвети, докато тя се бореше за живота си в "Пирогов".

По този драматичен начин се сбъдна една мечта. Тази на Любомира да докаже колко е достойна. След три години в изчакване на резервната скамейка тя бе хвърлена в дълбокото по време на буря. Изгря на европейско първенство и се справи без грешка.

И все пак плати цената за този горчив шанс. Преживя жесток тормоз и преглътна всякакви обвинения, когато единствената й вина бе, че даде всичко от себе си. Самата тя обеща пред "168 часа", че ще продължава да го прави.

Изглежда, за да си златно момиче, трябва да притежаваш златно сърце.

Красивата Любомира вече е първата сигурна грация за новия национален ансамбъл на България след оттеглянето на сегашните титулярки Михаела Маевска, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Ренета Камберова след олимпиадата в Рио през август. На която трябваше да триумфира за последно и Цвети Стоянова.

- Любомира, трудно ли ти е да тренираш наравно с доказалите се вече златни момичета, и то след тежките моменти, които изживяхте?

- Изобщо не ми е лесно, защото физически не съм толкова подготвена, колкото другите момичета. Те обаче правят всичко възможно, за да ми помагат. Както и треньорките. Мога да кажа, че давам всичко от себе си и вече започвам да влизам в тяхната форма и ритъм.

- Как ти се отрази това, че при особено драматични обстоятелства трябва да замениш една световна шампионка на европейско първенство?

- Много ми беше тежко. Най-вече психически. Може би ситуацията ме мотивира още повече. Трябваше да се справя, защото моят и общият стремеж беше да играем на европейското първенство така, че да изпратим на Цвети от нашата сила.

В интерес на истината в момента, независимо по какъв начин са се стекли обстоятелствата, знам, че съм получила шанс, какъвто не се дава на всеки. След два месеца сме на олимпийски игри. 

Все още искам да помогна на момичетата и да дам всичко от себе си заради тях. И заради всичко, което те са постигнали досега. Надявам се в Рио всичко да мине добре.

- Как реагира, когато ти се обадиха и ти съобщиха, че заминаваш за Израел и ще се състезаваш?

- Притесних се. В неделя на обяд ми казаха, че трябва да пътувам. Започнах да се интересувам защо се налага да го направя. След като разбрах, се притесних още повече.

Наистина не бях готова. Трябваше за много кратко време да вляза в час. Съмнявах се, че ще успея. В този момент моите родители много ми помогнаха да повярвам в себе си. Както и психоложката на отбора.

Въпреки всичко не помислих да се откажа и да оставя да ме заменят с другата резерва. Казах си, че трябва да докажа, че доверието, което са ми гласували, не е било грешно.

- Разтърси ли те новината за Цвети?

- Много. Всички го преживяхме тежко.

- Успяха ли да ви успокоят вашите треньорки Илиана Раева и Ина Ананиева?

- И те бяха в шок, колкото и ние. Всички трябваше да се обединим. Те ни казаха, че единственият начин да помогнем на Цвети е да направим това, в което сме най-силни. И да играем. Да бъдем там заради нея.

- Двете с Цвети познавате ли се добре?

- С нея винаги сме били в нормални отношения. Познаваме се, откакто съм в ансамбъла. Тя не е намирала в мен човек, с когото да си споделя откровено. Искам да кажа, че двете не бяхме толкова близки, колкото всяка от нас е с останалите момичета.

- Какъв човек винаги е била тя в твоите очи?

- За мен Цвети винаги е била едно страхотно момиче, доказало, че може да се бори с трудностите на живота. Изключително силен, упорит, прецизен и отговорен човек. Едно нежно и красиво създание, което е винаги усмихнато и добро с околните. Определено както тя, така и останалите момичета винаги са били пример за мен.

- Как беше тя, когато я посетихте в болницата?

- Приспана, за да не усеща болка. Не сме разговаряли с нея. Ако ни беше видяла, щеше много да се развълнува, а не трябва.

- Успокояват ли ви прогнозите на лекарите, че ще се възстанови напълно?

- Не ни успокояват, но ни дават надежда, че тя наистина ще бъде добре. Всеки ден всички се молим за това.

- Илиана Раева написа, че твоят героизъм е останал в сянка заради случилото се с нея. Смяташ ли се за герой?

- Не. Не исках да се проявявам като такъв, а само да помогна и все още не осъзнавам какво всъщност съм направила.

- Измъчваха ли те съобщенията до теб с клетви и обвинения, че си изместила Цвети и си виновна за случилото се?

- Точно в онзи момент, когато ги прочетох, ми стана много тъжно. Другите момичета видяха, че не съм добре, и ме попитаха какво има. Показах им съобщенията от непознати и те започнаха да ми повтарят:

"Знаеш, че не е така. Недей да четеш. Това са хора, които не знаят за какво става въпрос." Опитвах се да игнорирам всичко това.

- Обиждаха ли те тези нападки, които засегнаха дори твоя баща?

- Обиждаха ме много. Не знам защо ми пишеха, че съм съсипала живота на Цвети. Че съм била в отбора само защото съм дъщеря на олимпийски медалист. Добре, че той спял с Илиана Раева, за да съм в ансамбъла. Никога не съм позволявала на моите родители да ми се бъркат в спорта.

Ако го правеха, нямаше три години да съм резерва. Всеки трезвомислещ човек ще го разбере, защото е логично. Най-много ме измъчваше това, че пишеха как аз съм съсипала едно момиче, което с нищо не е виновно. Едно момиче, което радва България толкова години.

За щастие имаше и много хора, които ме поздравиха за това, което съм направила. Старая се да обръщам внимание на положителните мнения.