© Bulfoto

На консерви, произведени у нас, разчитат и многобройните руски общности, разпръснати по света. Благодарение на слабостта на братушките към икрата и всички други храни, направени на базата на български рецепти и продукти, фабриките ни изнасят успешно за рускоговорещите диаспори в Западна Европа, най-вече в Германия, в Щатите и Канада, както и в Израел. За производството се използват традициите ни за консервиране, ориентирано точно към техния вкус. 70 - 80% от продуктите са на базата на рецепти, които са били специално разработвани от нашата консервна промишленост, уточни Ламбрев. В различни части на света те имат и други наименования, но нещата са от традиционни български продукти. 20 на сто от българския износ пък заминава директно за Русия, където също има носталгия по тези продукти.

Последните тенденции в храненето по света сочат, че заради голямото движение на културни общности е актуално да се смесват и кухните. Все по-често в страните от Евросъюза и в Северна Америка има преминаване на чисто етнически храни от малките етномагазини към нормалната търговска мрежа, където срещат много добър прием.

В момента 55 на сто от родното производство на консерви заминава зад граница, в добрите години между 80 и 90 на сто от продукцията е била за експорт. В момента общото производство е 150 хил. т. Това е около ? от обемите през 80-те години на 20-и век. Във фабриките сега се варят 30 000 - 40 000 тона лютеница годишно. Всички продукти, базирани на розата - сладка, конфитюри и сокове, са изключително търсени на азиатските пазари. Потребителите там са влюбени в аромата, който за нас е твърде обичаен.