Учебното съдържание на редица от общообразователните предмети за тези класове се преструктурира, като се добавят нови теми, а други се премахват. 

Въвежда се и препоръчително процентно разпределение на задължителните часове, като 60% трябва да са за нови знания, а 40% за упражнения. Никой от МОН обаче не сметна за нужно да обясни и мотивира цялостната логика на предложените промени. От там дават срок от 1 месец за обществено обсъждане и получаване на коментари по новите идеи, след което ще бъде представен и окончателният вариант на програмите. По подобен начин се подходи и със стандартите за новите учебни планове, за учебниците и за общообразователната подготовка, пише "Сега".

"Водещ принцип в разработването на учебните програми за 1-ви клас е повишаване на формиращите и намаляване на информиращите им функции", посочват от МОН. Учебната програма по български език и литература е осъвременена и преструктурирана по посока олекотяване на използваната научна терминология. 

Доста от очакваните резултати са сходни с тези от старата програма - първокласникът трябва да може да разграничава сричките в думата, да чете правилно, да създава кратък писмен текст, да различава проза от стихове и т.н. Леко увеличение има при математиката - вместо от 0 до 20, децата ще събират и изваждат до 100, но само кръгли числа като 30, 40 и т.н.

От следващата учебна година първолаците ще учат нов предмет - "технологии и предприемачество", който идва на мястото на "домашен бит и техника". В проекта на учебна програма по този предмет е акцентирано върху теми, свързани с конструиране и моделиране, с изработване на модели по образец и по собствена идея от познати материали. 

Дава се голяма свобода за реализиране на въпросната програма - чрез проекти, проучвания, опитно-изследователска работа във и извън класната стая, сред природата, на посещение на работно място и др. Целта е в края на 1-ви клас детето да знае различни начини за задвижване и управление на играчки, как се отглеждат цветя и домашни животни, да има обща представа за понятия като труд, цена, стока, услуга и др.

Проектите на учебни програми за 5-и клас са усъвършенствани, следвайки синхронизирането им с развитието на науките и технологиите, посочват от МОН. По български език и литература са заложени повече часове за практически занимания и за упражнения. По компонента български език са съкратени теми, които са абстрактни или трудно усвоими. 

По литература са преосмислени тематичните модули, съкратени са фолклорни и авторски текстове, илюстриращи традиционния календар. Редица фолклорни песни и легенди като "Стани, Нине, господине" или "Свети Георги и ламята" вече не фигурират в новата програма. В нея са посочени много по-малко конкретни произведения, като се набляга на знанията, които трябва да се придобият в края на пети клас. Запазени са например приказките "Тримата братя и златната ябълка", "Легенда за рома", "Котаракът в чизми", "Грозното патенце" и др. Липсват произведения като "Най-справедливият" (Елин Пелин), "Приспивна песен" (Асен Разцветников), "Родната реч" (Иван Вазов), но пък са включени "Хайдути" на Хр. Ботев, откъси от "Похитителят на мълнии" (Рик Риърдън), легендата "Господ и дяволът правят света".

Промени има и по история. Досега петокласниците изучаваха само родна история - от най-ранната поява на човека по българските земи до края на 18-и век. Занапред учебното съдържание ще обхваща епохите Праистория и Античност като цяло за всички народи. Предвидено е учениците да се запознават с появата и достиженията на първите човешки цивилизации, като историята на днешните български земи през разглежданите две епохи ще е само част от програмата.

В учебната програма по география и икономика се запазва традицията за изучаването на Земята като планета, на природата, обществото и стопанството на глобално и регионално ниво. Към учебното съдържание обаче се добавят две нови теми - учениците ще учат подробности за континентите Африка и Антарктида, с което ще се постави началото на системното изучаване на континентите и страните.